|
Тема |
Re: Апокалипто [re: бeзпътeн] |
|
Автор |
xenox (елфът савин) |
|
Публикувано | 24.12.06 18:14 |
|
|
Казандзакис казва, че неговия Исус е разбунтувания човек. Малко преди тази книга един българин пише нещо подобно - стихотворение. За Ботев става дума. Дилемата на разбунтувания човек: дали да остави малките сладости на живота и да се отдаде на велико дело, в което безвъзвратно ще ги загуби, или да остане у дома, при жената и децата си, пък навън я турци, я римляни да вилнеят и поробват.
и сладостите при Казандзакис са описани велико, така че да ги почустваш, така че ежедневния живот да ти се услади (любимия ми момент е гроздобера, когато Петър казва, че иска Царството небесно да е един гроздобер и даже не иска да пие вино, заради което берат гроздето, иска само да го мачка в каците, а жените да го берат - баси дзенбудизма!), и великото дело, сомажертвата заради хора дето всъщност хич не го заслужават е представена с пълната си красота.
такива произведения обичам - дето показват красивото в живота. при нас такъв е Талев до голяма степен. Алеко също. и за съжаление няма съвременен еквивалент. виждал съм го донякъде при богдан русев, когато си описва рейвпартитата с наркотиците, случайния секс и унищожителната музика.
|
| |
|
|
|