....няма какво да добавя
Мисля, че това го изяснихме още преди години. Ти вярваш в разни метафизични истории, които впрочем ми се струва, че са зачестили в риториката ти - докато изглежда аз съм с една идея по- рационален и скептичен, защото никак не ми се отдава да вярвам в такива неща: сили, светове, богове .... не мога да го разбера този език, превода ми се губи и то много сериозно.

Но що за вяра е тази твоята в спорта като 20 г. не си го правил…
Фактически, когато се обърнах към спорта, причината беше пак здравословното ми състояние. Случи се година- две след казармата - кръста и въобще гърба ме болеше доста, и не отминаваше. В някакъв момент разбрах, че физиотерапевтите използват тъкмо натоварвания със тежести, за да възстановят здравето на пациентите. И така се почна - отидох в местната фитнес зала, в която имахме професионални спортисти и им рекох, че искам да ме научат как да изпълнявам правилно "мъртва тяга".

Впоследствие ми стана интересно и продължих с тренировките, след като си оправих гърба - факт е, че до ден днешен не съм имал някакви по- сериозни проблеми с кръста. В кратце разказано, онова на което акцентирах и ме вълнуваше най- много бяха режимите за хипертрофия. Така тренирах и изучавах най- различни процеси в продължние на около пет години. Но последните една- две се оказах пред фалит, поради причина, че просто не ми стигаха парите за храна. Бях станал масивен и мускулест, а да се поддържа тази форма и да продължиш да прогресираш храната е от фундаментално значение - без храна няма как да стане и говорим един път за огромни количества, нужни са към 4000 калории дневен прием, и втори път за качество, защото със "джънк фууд" е невъзможно да се получи.

Сетне с времето не откривах някакъв смислен прозорец, че да се занимавам повече, защото работата ми е свързана с много физически труд и, то като си уморен последното нещо, с което ти се занимава е още физическо натоварване. Към това се добавя, че и на практика не съм имал някакви по- сериозни проблеми със здравето, като цяло все съм чувствал добре. И за това не съм тренирал толкова години.

Сега обстоятелствата така се наредиха, че намирам някакво решение в тренирането и е факт, че вече имам осезаемо подобрение и позитивни резултати - а все още не съм хванал щангите и дъмбелите. Дойде ми малко шокиращо, колко ужасно много брутално съм изгубил силата си. Никога не съм бил толкова слаб, никога! Не можах да повярвам, как не мога да направя, дори пет лицеви опори, още на третата сигнала от мозъка към мускулите се изгубва нейде по трасето. Но постепенно лека по лека се получават нещата. От всички показатели, които ме интересуват в момента, единствено все още ми куца режима на наспиване - не мога да вляза в ритъм. Кога заспивам, кога се събуждам е много променлива величина, но пък поне наистина се наспивам.

Апропо - знам, че не е задължително да пиша тук и с теб, но това ми помага. Ако с нещо те натоварвам и се чувстваш дискомфортно, можеш да го кажеш в прав текст, няма гайлета. Сиреч и ти не си длъжен да ми отговаряш, и да ми съдействаш.