|
пропускаш нещо
Да - когато пропусканото нещо ни напомня за себе си, тази непрестанна надежда. Забелязал съм, че единствено надеждата може да доведе тази емоция, която наричаме отчаяние, но пък е невъзможно за човек да живее без никаква надежда - с други думи, човек няма избор, освен да живее с отчаянието, като свой спътник.
Без значение дали към едно или хиляда неща, плануваното внимание си остава спекулативно внимание, със стремежа си да постигнем пълен автоматизъм на вниманието - което би трябвало да доведе до естествено функциониране на съзнанието извън контрола на разума и обусловеностите - ние сътворяме надреалност, която обаче си остава пак една алиенация на действителността .... действителността на собствените ни действия. Всъщност оковите на съзнанието би трябвало да се наричат внимание, защото наблюдателя, правещият налага диктата си именно, чрез вниманието.
Всичко това се получава по този начин, тъй като липсва една съставка - непредубедения импулс. Ще се опитам да поясна, какво имам предвид - а ако не така, може би ще го чуеш малко по-долу.
В уики за seguiriyas пише, че заради дълбокия си изразителен стил е сред най-важните форми на фламенко музиката и наистина seguiriyas е особено ценена и от творците, и от изпълнителите, и критиците, и публиката. Аскетичен и строг, с малко текст и много плач, seguiriyas трябва да се изпълни с много чувство и темперамент. Seguiriyas изпълненията не напразно са приети за емблематичен показал и критерий за доказване на певческите способности, те са толкова трудни за певците, тъй като се стремят да бъдат креативни и същевременно да запазят автентичността на лириката (има дори предположения, че seguiriyas е изобщо най-древния запазен музикален стил на Европа), да постигнат баланс м/у мелодични и ритмични страни, и успешно да съчетаят едновременно страст и сдържаност. Трудността се състои в използването на и микротонове, изискващи голяма ловкост и прецизност в гласа - и за да създаде, и предаде чувството на интимна болка и отчаяние характерни за seguiriyas , изпълнителят избира различни строфи с различна мелодия, които комбинира според вдъхновението на момента и дори, ако певецът има предишен план, често го променя непосредствено или спира внезапно.
Този непредубеден импулс необходим за доброто seguiriyas изпълнение , това експромпто, успява да размести пластовете, освобождава се пространство и от чудесната илюзия на изпълнението, докосвайки непознатото, остава само нищото на нещото, означаващо без реално означаемо. Пропусканото нещо, не виждам как, а и не вярвам, че може да не бъде пропуснато, все едно да плануваш спонтанността - да се опитвам да фиксирам пропусканото нещо, е като да се опитвам да скрия слънчев лъч в тъмна стая.
п.п. самотата е тази, че няма важни неща - те са важни на момента, на момента, когато искам да се посмея, да се посмея, на момента, когато тъгувам, да тъгувам, кое друго е по-важното?
п.п.2 и не - не казвам, че някой ми е попречил да се радвам на лимузината.
Та така - Manuel El Agujetas, човекът станал приживе легенда именно със seguiriyas изпълненията си, още като млад признат за наследник на една друга легенда Manuel Torre. (по добър от него в стила - поне аз не съм чувал)
Редактирано от exaybachay на 16.10.12 03:29.
|
Re: Selah [re: Mиpo1]
