1. Защото не мога да надмогна привличането си към тях - защото по отношение на секса се чувствам незадоволен. Аз би трябвало да съм го разказвал, но не помня - още първия месец, когато влязох в този форум и почнах ДМ се случи нещо странно за мен. Жените винаги са били особено привлекателни за мен - страхотен магнит са, в смисъл, че може да се каже, че от пуберска възраст съм, като обладан от тях .... а може би без "като", а съвсем буквално. Съответно - секса. В мислите, в тялото, в чувствата, в отношението, в бита ми, в начина на живот е бил неизменно присъстващ. Когато обаче започнах ДМ чак след един месец забелязах нещо, което не бях изпитвал до тогава - че цял един месец, въобще, ама грам даже, нито съм мислил за секс, нито за жени, нито съм се интересувал, нито внимание съм обръщал, нито съм изпитвал възбуда, просто казано: секса го нямаше. Просто беше изчезнал и даже не бях забелязал. Толкова освободен се чувствах, че долових и разбрах поне от малко, защо доста сред видните учители по медитация, не правят секс - те нямат тази необходимост, нуждата я няма, изобщо .... секса е нищо, все едно сега да седна да си играя с играчките от детството ми, с количките, с картинките турбо, на жуменка и прочие, за тези хора явно да правят секс е същото, в смисъл че тогава в онзи първи месец според мен усетих това тяхно състояние.

Но през всичките тези години от тогава до сега, така и не превъзмогнах секса - от край време си давам сметка, че в мен остава нещо неизживяно в това отношение и ме спира за по нататъшно развитие. Да - ок, нали, от тези думи излиза, че гледам на жените, като на сексуални обекти. Нещо, което си ми писал не един път. Но тогава, защо простото правене на секс, пак не ме задолява - не ми решава проблема въобще даже, дори бих казал, че го влошава. Така, че под думата "секс" визирам значително по- широк спектър от животинското чукане. Имам нужда да го изживея по- дълбоко и по- цялостно - фактически обичайния секс, ми омръзва още докато го правя, до степен да бързам да свършваме, че да приключваме с това.

Опитах през всичките тези години да се справя сам - Видя ми е говорила много по темата. Пробвах какво ли не - ала не ми се получава. За това си търся партньорка - основната причина е секса, но пак подчертавам, не само и простото чукане, искам да навлеза по- дълбоко, искам да стигна до състоянието, в което секса да го няма, да присъства само, когато аз го извикам. Онова, което все някак не успявам да обясня ясно е, че наистина не е само секса - просто ми е хубаво и приятно да обръщам внимание на някоя жена, да я обичам, да ми обръща внимание на мен, да ме обича. Но тъй като усещам, че в секса имам проблем, то в случая нямам против да ме разберете малко погрешно и подвеждащо - нека да е така, както всеки път ми натяквате (да защото го усещам като натякване): че аз просто си търся нещо за чукане, поради което съм незрял глупак, неблагодарник и животно. Ок, нека да е така, само и само да го разбера, да го превъзмогна, да успея да схвана съветите ви.

2. Тука ще ми е по- лесно да обясня. Както казах вече - аз обичам самотата си, обичам усамотението, обичам пространството, откритото пространство, това е МОЯТА атмосфера, това съм аз. Пробвал съм не един път, както е обичайно, да съм постоянно с някое момиче - цял ден, всеки ден, седем дена в седмицата, целогодишно и бога ми, убедил съм се напълно, че такъв начин на взаимоотшенията абсолютно не е за мен. Не знам как "трябва" да е, как е нормалното, но това при мен е ненормалното - моето "трябва" е друго. Тя си има своя живот, дом, бит, ежедневие - аз си имам моите. И просто понякога се срещаме - правим секс, правим медитации, ядем торти, ходим на плаж,на почивки, на екскурзии, танцуваме, пеем, просто седим в мълчание и т.н. каквото правим, и после всеки се прибира у тях, да си пие млякото, че стана късно и мама ще се кара. Такова момиче търся - да си ходим на гости, а не да живеем цял живот заедно докато смъртта ни раздели. Подразбира се, че трябва да има същия интерес и любопитство към медитацията - а не да се опитвам да я убеждавам, че не съм сектант, който иска да я вкара в някаква секта, да й промие мозъка и прочие щуротии, каквито толкова пъти са ми признавали.

3. По този въпрос съм зле и няма какво да кажа толкова - не съм човек с някакви особени финансови възможности и в обща сметка, времето ми е уплътнено с грижа за прехраната: все работа. За последната година ходих два пъти на дискотека - ами че то аз съм одъртял вече. Каква дискотека - те деца там, мога да съм им баща. Не пътувам много, почти никак даже, а живея в малък град, в който всичките си знаем кирливите ризи, както се казва. Та от нямане на къде търся във форуми, по нета. И всъщност особеното е, че когато ида някъде на почивка нещо - то ми става едно друго такова, че не ми е баш до жени, в смисъл, разнообразието, като се смени средата.

4. Попадам на интересни жени - всъщност бих се похвалил, че ги привличам, ама само малко се хваля. Но има едно голямо но - всичките до тук са в някаква още по-голяма катастрофа от мен. Просто толкова дълбоки проблеми имат, че чак се плаша - какво става с този свят, не знам, ама въобще не е на добре. Къде изнасилени, къде систематично малтретирани, къде брутално унижавани, с проблеми в семейството, изобщо ..... направо да ти призная, че по едно време чак ми дотежа. А още по- лошото е, че влагат неистови усилия, да загърбят проблемите си, да не им обръщат внимание, да ги изтикат някъде встрани - което води до едни ексцесии, с които аз не смятам себе си за достатъчно зрял и опитен човек да се справя. Залитат от едната крайност в другата, настроенията им се сменят драстично от нищо за по- малко от минута - и така здраво ми сипват, че не е за приказване. То да му се отще на човек, от секс, от взаимност, от всичко. Ала все пак са интересни, като хора - интелигентни, начетени, в повечето случаи красавици, така да се каже имат съдържателност , има безброй теми, по които е приятно да се общува с тях.

Коя е забележката, която най- често ми отправят - пък и аз го виждам. Например, казва ми така - обичам те, харесвам те, такъв какъвто си, ала не мога да те понеса. Много особено се получава, когато стане дума за медитациите - съжалявам, но до сега нито една от тях, не ме е стигнала по този параграф. Може ли - последно беше, две години практикувала медитации, и защо: защото били много добри за отслабване. Което .... аз даже не знам какво да кажа, как да реагирам. Била се вталявала. Аз като почна да им говоря за медитации - то немее. Понякога се разплакват, понякога се плашат, понякога ми застават на нож - но винаги до сега са ми признавали, че не могат да повярват, какво им се случва, какво чуват и как им влияя ... при все че са изчели повече литература от мен и в почти всички случаи, са срещали повече медитатори от мен. Но Миро заклевам се човек - много са далеч, не че аз съм в дълбокото, но те са ..... не на повърхността, а до кокалчетата. И се затварят - наистина се плашат, пък като се затвори човек, няма какво да направя, просто всяко действие и дума се възприема, като насилие и то си е насилие. Това го разбирам, защото все пак съм бил на същия хал - но да се отворя към вас не е било ваша задача и вашо постижение, това аз съм го решил и не виждам как може да е по друг начин. И сещаш се до какво се стига - ти ли ще ми даваш наклон в живота; за какъв се мислиш; няма да играя по твоята свирка. Ами ок - разбира се нямам против, ала .... и продължение няма как да стане. На мен ми е мечта да срещна медитаторка, която да е по- опитна от мене, но наистина съжалявам - като не си, не си и ако това ти наранява егото, мога да ти помогна да се справиш, но не мога аз да заиграя по твоята свирка, като не можеш медитацията, аз какво да направя сега, да клекна и да кажа "ами добре - води ме". И даже всъщност няколко пъти така и направих - и те сами се убеждават, че ..... то няма нищо, само въображение, само мисли, че медитира, то не медитира, то мисли.

Имам готовността и за този компромис - не е задължително да се занимава с медитации, ок, ала стига да може да приеме, че аз се занимавам. Бях попаднал на едно такова момиче - не й пукаше, каза ми прави каквото си искаш, нямаш грижи, нямам предразсъдъци към тези неща. Но с нея не се получи, защото "прекалено много си приличаме" - били сме прекалено еднакви, пък то противоположностите се били привличали и го заяви категорично, че нямаме шанс, бе абсолютно убедена в това.

И това е.