Значи какви странни хора са жените - или може би аз съм станал вече достатъчно странен, че не само себе си, ами изобщо никой не разбирам. :Д

Да - разбира се, след толкова време, как влизам само. Извинявам се, за което - но днес просто си замислих, какво нещо е промяната. Така както историята на човечеството е разделена на преди и след Христа, по същия начин историята на моя живот може да се раздели на преди и след Видя. Прости Миро - но дамите са с предимство, все пак.

Току що ми биха шута - за пореден път, значи това уличните псета от квартала не изяждат толкова шутове, колко аз. Какъв мил и приветлив свят само. И защо - защото съм обичал и друга. Защото в сърцето нямало място за повече от един. Защото съм опитвал да запълня празнотата от Видя. Простичко преведени тези клишета - ревнуват от моята любима приятелка. А даже не са я виждали поне - шантава работа.

И сега - как аджеба да обясниш на тези инак прекрасни девойки, които ... не че минават през живота ми, а по- скоро ме подминават, че да наистина в сърцето има място само за един, и това не е някой мъж, а самите те. Как да им обясниш, че щом обичаш, просто обичаш - че обичта е състояние на съществуване, а не мерака да освободиш малко напрежение чрез секс.

В един от последните ми разговори, който проведох с Видя - за съжаление стават все по- редки и по- редки, трябва да й купя цветя на тази мадама, че нещо е разочарована от мен ми се струва - й се оплаках, че след толкова години и на медитиране, и на практикуване, и на четене, и на почивка от всичко това, се чувствам до никъде .... и моля ви представете си, тя ми се изсмя, което ме озадачи и не стига това, а и ми отвърна "че и аз съм до никъде", с което както си е му е реда, хептем ме изуми. Айде нали за мен - ясно, ама пък и при нея да е така, вече е странно, а още по- странен е начина, по който ми го казва: все едно нищо кой знае какво. Какъв човек само, какъв човек - хайде иди се кусури после, че си до никъде. То не остава мегдан за такива негативни размисли. Един вид - сичко е ок, какво си заревал. Та така и стана - от само себе си.

Ала тъй като живея все пак сред хора, то и да не искаш, сравнението се случва - в смисъл, че виждаш как се разминавате, че например ти говориш за круши, те разбират орехи. И покрай тези дами, които все се надявам да стане нещо по същество се замислям - че аз както съм до никъде, всъщност съм отишъл доста далеч, просто поради не знам каква причина, рядко се обръщам назад да погледна. Т.е. мисълта ми е, че не само съм загазил, ами и загазвам все повече - никак, ама никак не може да ми се получи с някое момиче, пък как да кажа ..... хубаво ми е и ми се иска. Всъщност имам усещането ,че май за това съм се родил - не ща това, онова и разни велики неща, просто да си споделим известна тишина, път и чувства с някоя мадама. А аз имам много вече - това е странен феномен, нищо не правиш, пък то пак се случва, изглежда вече не мога да ги спра тези процеси, какво ме очаква не ми се и мисли, дано само да е от пожелателното.

Въобще си няма идея как да постъпя. Викам си, трябва да скрия Видя от живота си - като онази будистка мъдрост, дето като срещнеш Буда по пътя да му резнеш главата. Ок, ама .... аз .... да режа глави .... и то на Видя.... ееееее, егати грозното, честно. Някак не ми се връзва - сега Видя да ми е виновна, как да кажа, хайде нема нужда от будистки наставления. И като я скрия какво - че то рано или късно, все ще се досетят, че "ооо, ма ти не обичаш само мен" ..... ами добро утро.

После друго си мислех - платени момичета. Ок, нали не, че имам бол пари, но това да е проблема - обаче, аз съм по тази готината част, искам сензи, искам тишината, искам взаимност. Пак не става. Изобщо девета глуха - нищо на никъде. А пък какво друго - другото някак не ме вълнува, не ме раздвижда, не го и търся, карам ден за ден и просто чакам заветния миг, и да си вървя. Пък съм младо яре все още, знае ли се - например сто години живот ме чакат още, оле майко и всичките все така, чудо. Не ща. Да се фърля нейде преждевременно - за две неща ми е: едното, че е грубо от моя страна спрямо съществуването; а второто, че ако има нещо вярно с тези прераждания, то пак ше е същия хал, пак се завърта колелото.

п.п. не, че ви ангажирам с нещо - но не отказвам съдействие, никак даже. Минах така, че като си го напиша тука е някак друго яч - може да ми дойде муза нещо, идея някаква, знам ли.