|
...... защитната позиция, макар и след грубия ми изказ....
Каква меродавност!!!.....Хаааааааах...ей тук вече ме накара да се взривя от смях!!!
Приел си вежливоста ми, за защитна позиция.Тук може би трябва да се сърдя на Ошо, който казва отговори на грубостта с вежливост.
Добре, ще се възползвам от психологията, която казва:”Веднага реагирай на грубостта”.
Е, аз съм жена, при това анти-феминистка, грубоста не ми е присъща и няма да запратя кофата в главата ти. Защото ние всички, носим по една стара кофа, пълна с вода, в която се отразява луната. Умът - е старата кофа, а мислите - водата.( сега разбираш ли защо в източника ми няма вода – дъното на кофата се спука, водата изтече, остана–празнота). Всичко ново се ражда от осъзнаването, а не от ума. И именно това осъзнаване е моят източник. И всички методи за медитации, които ползвам, са не друго, а начин да си измия ума, да си взема душ, вътрешен душ, за да измия праха от ума си и да позволя на осъзнаването ми да излезе на повърхноста за да види реалноста.
Какво си постигнал ти с мислите си? Нищо, освен безспокойство и напрежение. Но ти се вкопчваш в тях, с надежда, че някога, в бъдеще, с помоща на размишления ще намериш истината. Иначе защо продължаваш да четеш книги, да практикуваш? Да получаваш, както се изразяваш, тескерета? С тайното намерение да стигнеш по-близо до истината. Това никога няма да се случи, защото за истината не е нужно да се мисли.
Казваш, че си бил груб с мен, с една жена. Ами ти носиш гнева в себе си, аз съм само повод да го излееш. Никой не те прави зъл, никой не те подтиска, никой не те прави еди какъв си. Дори и светът да изчезне, ще има моменти, когато ще си тъжен, щастлив, зъл, великодушен, въпреки че до теб няма никой. Това е твоята собствена история. Дава ти се възможност, ситуация, но най-важното е в нея да откриеш себе си.
За какво да ти разказвам нещо, примерно, как през 96-та бях на семинар с КК, в Лос Анжелис, на закрития стадион на Калифорнийския Университет, нима ще можеш да ме разбереш, след като си против мен ? Разбирането е невъзможно. Разбирането има нужда от съчувствие, разбирането се нуждае в участие, а не в грубост и подигравки. При това ти спориш, а спорът никога не става – общуване. А целта на тази тема беше именно едно по-задълбочено общуване, а не грубо такова.
Една от професиите ми е акушер – гениколог (не практикуващ). За това, не съм склонна да използвам насилие, защото насилственото израждане, не може да стане истинско раждане. Това повече прилича на смърт, а не на живот. Това е причината да не споря, а да се смея.
И сега, подължавам да се смея се над ситуацията като цяло: как е устроен умът, как умът спори, как умът продължава да съществува сам в себе си, без никога да излезе зад границите, как винаги остава затворен, как никога не се отваря, как ту е съкровена мечта, ту кошмар....
Като се напробвах и понаучих на различни ритуали и практики, изхвърлих всички и тръгнах по собствен път, в който съм всичко и нищо и където участвам във всичко, без да се въвличам в нищо.
Всичко върви в кръг, връщайки се към едно и също място на нов етап, в един нов кръг, само че старият изглежда вече доста по-различно и заема полагащото му се място в цялостната серия. И когато броя на оборотите, достигне своя лимит, количеството преминава в качество. .. Толкова е просто! Като по учебник! Ние всички имаме две ръце два крака, така че е трудно да се излезе с нещо съвсем ново ....
Кофата, пълна с вода пада, водата се излива, няма нито вода, нито луна....
Редактирано от vidiya на 04.05.13 19:33.
|
Re:Нито вода, нито луна [re: mo32®]
