Мо, защо във всеки пост изказваш някакъв цитат и същевременно правиш точно обратното на съдържанието му?

Всеки си има своите демони, важното е да се стремим да ги извадим на светло, вместо да мажем.
В случая не виждам у теб никакъв стремеж да дискутираш по същество това, което засегнах, а напротив желание да си затвориш очите и да дискутираш мен или нещо друго (което рабирам като мазане). Понеже спомена моя милост, за разлика от теб, аз засягам това, което ми пишеш и по-надолу най-любовно (тази вечер ми върви на любов) ще докосна всяка извивка на изказването ти.

понеже не ме долюбваш
За първи път виждам по тези клубове някой да оправдава свое (без)действие с това, че събеседникът му не го обичал. Вероятно наистина имаш липса на любов, но пък Ошо е чудесно място за това и въпреки, че все се дърпаш, трудно ще избягаш от Съдбата (и от Любовта). Ще перефразирам фразата на един герой от БГ сериала „Под прикритие”: „Хубаво е, че вече говорим за любов!”

Любовта е дълбоко ВНИМАНИЕ на другия към теб... Внимание за същностни за теб неща. И аз именно това правя. Но ти си заел някаква защитна позиция все едно, че ще те колят или изнасилват. Поватярх ти, че те обичам, целувах те... Сега пак ще обходя внимателно всичко и дано се разтопиш (примерно като Видия).

без значение какво пиша или кого цитирам, щом идва от мен, веднага го отхвърляш.
Проблемът е че това, което пишеш, НЕ идва от теб, а от някви книжни цитати! А аз те питам именно за неща, които идват от теб. Иска ми се да общувам с теб, а не с безразборна компилация от книги, интернет сайтове и фантазии.

Голям праз!
Какъв хубав израз. Казват го децата или някой, който ревнува и се бори с чувствата си. Почти виждам как тропваш с краче и събираш устните. Не е нужно да ревнуваш моето внимание. Вярно, че обръщам повече внимание на други, но когато махнеш черупката си, ще обърна подобаващо внимание и на теб. Дай си сметка какви големи родилни мъки са да излезе едно просто споделяне от ТЕБ... Хм, и да казваш после, че акушерка ти не те обичала.

Та, виж как хората наоколо споделят просто и лесно. Опусни се, дишай дълбоко и да направим още един опит. Ще ти синтезирам съвсем накратко това, което те питах. Забележи, че те питам само за неща касаещи ТВОЕТО поведение, касаещи ТЕБ и които ТИ си засегнал първо. И каквото и да споделиш, ще го приема. Не те обвинявам, просто те питам!

1. Казваше, че общуването тук по клубовете било почти нереално, но въпреки това ти го правиш усилено. И те попитах защо?

2. Ако това общуване е толкова малко реално (7% според твоите изчисления/цитати), на колко процента реалност по същата формула изчисляваш твоето общуване с Лао Дзъ, Дон Хуан, даосите, толтеките и инките?

3. Попълваш ли евентуалната липса на реалност с „твои надежди, страхове, вярвания” (цитирам те!)? Ако да как и кога?

4. Защо четеш и пишеш в Ошо клуба след като все нещо ти е криво в Ошо и в начина на общуване тук? Така ли действа един истински толтек/даос/апаш/сиукс?


Предният път целувката ми те отвори, да пробваме пак чудото...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите