Често когато не се стремиш да поддържаш комфорт за аза, нищо не може да те опази от него. Но трупането на блокажи и освобождаването от тях често е въпрос на моментна гъвкавост и будност, а не на дълбаене у чудене това защо е така, онова защо е така, аз защо съм такъв и прочее
Общо взето нещата са доста гъвкави и нефиксирани - например може да осъзнаеш нещо в себе си и да стигнеш до корена му и то да спре да ти действа или да те смущава, обаче някой път когато си в състояние с понижена будност, нещо което ти се струва че се е изкоренило (си си взел енергията от него), може пак да си върне енергията обратно и пак да се вкорени като блокаж. Всеки, колкото и да е велик не е застрахован в определен момент да се изложи.
А на духовното развитие може да се гледа и инволюция и като еволюция. От една страна е като път към изначалното състояние, в което още нищо не се е случило и нищо не е посято. Но от друга страна то може да бъде разглеждано и като крайното състояние, където абсолютно всичко което някога може да се случи, на който и да е вече се е случило. При това не е задължително да имаш спомен, че на теб ти се е случило всичко, за да се учвстваш по този начин. Още по интересно е че тази еволюция или инволюция може да се случи в рамките 5 минути.
това е тежкият удар, когато си мислиш, че си много напреднал и се окажеш в някаква абсурдна ситуация, да не можеш да решиш уравнение с две и две
ударът е тежък когато нещата са фиксирани, т. е. в дадения случай, когато като се почувстваш много напреднал и си кажеш: край аз вече съм напреднал и точка. Когато нещата са огъвкавени, човек може да се огъне без да се пречупи.
Според мен много от хората, които са готови да умрат, но не и да изневерят на свое убеждение или не могат да приемат нещо, когато умират това убеждение вече не е част от тяхното его.
|