|
Тема |
Re: "Цялото" ? [re: huanji] |
|
Автор |
konopr () |
|
Публикувано | 12.02.10 10:16 |
|
|
вината може да се прехвърли изцяло на вселената, но дали това ще свърши работа, дали това ще накара чувството за вина да се изпари? Може да се прехвърли и изцяло върху аза, но дали самообвиняването до безкрай е нужно? Често и двата подхода са безполезни и могат да вкарат човек в ненужно умуване. Понякога няма никакво значение дали ти си виновен или вселената, когато чувството на вина е налично и най-практично ми се струва човек да се отправи на пътешествие към източника на налично усещане за вина и да го изследва.
Тук хубав инструмент, на който хирстиянството обръща повечко внимание може да бъде и прошката - да не бъдеш такъв егоист спрямо себе си и да можеш да простиш на себе си. Но някои хора не могат да си простят нещо цял живот, а други свикват бързо с вината и тя се изпарява. Но безкрайното самообвиняване пречи на човек да се освободи от вината, а има много по-полезни неща, които човек може да свърши за обществото и за себе си отколкото да продължава да се самообвинява.
Аз съм и за двата подхода едновременно и не се отказвам от никой от тях - те са просто инструменти - като кирката и лопатата, единият е по-проложим за едно, а другият за друго. Въпросът е да не забравяш примерно, че има лопата и навсякъде да се опитваш да изкопаеш и прекопаеш всичко с кирката
Иначе що се касае до създаването на удобство за аза, Ошо е казал, че мъдрият човек би избрал вечното страдание пред вечното блаженство
|
| |
|
|
|