|
Хареса ми това, което си написал, ясно и разбираемо написано. Аз ще се опитам да го кажа с малко по-други думи, пък дано добавя някой нов нюанс.
Всеки от нас има Его и то създава един полиран, лъскав, привлекателен, но безкрайно фалшив наш образ, който всеки човек се опитва да поддържа и обновява пред себе си и пред останалите хора. Всеки от нас безкрайно говори със себе си, оправдава своите постъпки или пък се обвинява как е можал да постъпи по определен начин, който не пасва на тоя изкривен образ. Но това не е достатъчно. Всеки от нас полага безкрайно много усилия, за да поддържа в общуването си тоя образ.
Травмите от детството, за които говориш, всички са представени в тоя образ. Но не само. Там са навиците, предразсъдъците, скованите схеми на поведение, които не е нужно да са резултат от травма. Всичко това съставлява социалната личност - маска с две лица: едно за пред хората и едно, което мислим, че е нашето истинско.
Проблемът в цялата работа е, че тая маска е фалшива, тоя образ е изкуствен и поради това, човек постоянно полага усилия да го поддържа. Ако спре да замазва, пукнатините ще почнат да се показват.
Когато човек стигне до душевните лайна, грижливо замазани със захаросаната глазура на тоя фалшив образ, всичко става много, много трудно. Постоянно изникват неудобни ситуации, които са били подтиснати, оправданията, които хиляди пъти сме повторили, за да си повярваме, че НЕ сме такива, а СМЕ онакива, вече не действат. Човек се изправя наистина пред себе си, такъв, какъвто е, с всички свои отрицателни качества, с цялата си лична история, която е крита под килима, в килера, в мазето, на тавана. Всичко излиза наяве, при това като от препълнен килер. Няма спиране.
За да издържи на всичко това, човек има нужда от здрава психика и здраво тяло. Понякога напрежението натрупано в човек е толкова голямо, емоциите изригват от толкова надълбоко, че преспокойно може тялото да не издържи. Само един неприятен спомен е в състояние човек да започне да диша учестено и мускулите му да се стегнат, какво остава за момента, когато захаросания образ, с който цял живто сме свикнали да се идентифицираме, започне да се руши? Армагедон!
Сега, кой как подготвя психиката и тялото си, зависи дали в неговата система има подобни 'катарзисни' методи. Ако има, то няма начин да не присъстват и укрепващи практики. Напълно безразсъдно е да се остави човек да рови надълбоко във психиката си, все едно да тръгне с ежедневно облекло да се спуска в някоя пещера, без каска, без въжета, без фенерче, без екипировка.
Съгласен съм с теб, че нещата не стават за един ден и с "осъзнаване", защото не са създадени и затвърдени за един ден. Безкрайно трудни са, изкарват много болка, но без това, човек е обречен вечно да тъпче в един и същ коловоз, без дори да подозира какво и защо го кара да го прави.
Както е казал Херодот, за оздравяването не достатъчно само произнасянето на името на лекарството.
___________
|
Re: "Цялото" ? [re: huanji]
