"Аз се отправих към близгата градина.Товабеше съвсем друга походка, като че ли гравитацията беше изчезнала.Дали вървях, или бягах, или просто летях: беше трудно да се разбере.Нямаше гравитация, чувствах безтегловност - като че ли някаква енергия ме поддържаше.Аз бях в ръцете нанякаква странна енергия.
За първи път не бях сам, за първипът не бях повече индивидуалност, за първи път капката падна в океана...Сега целият океан бях аз, аз станах океанът.Нямаше ограничения.Пробуждаше се страшна сила и ми се струваше, че мога да направя всичко, което поискам.Мен ме нямаше, имаше само сила.
Стигнах до градината, където се разхождах всеки ден.Тя беше затворена през нощта.Беше доста късно, почти един часът през нощта, градинарите спяха.Влязох подобно на крадецпод вратата.Нещо ме тласкаше натам.Да попреча на себе си в този момент за мен беше извън моите сили.Като че ли плувах.
Това е, което имам предвид, когато казвам- "Плувайте с реката, не я тласкайте."Аз бях разхлабен, в състояние "да става каквото ще", мен ме нямаше тук. ТОВА беше тук, наречете го Бог - Бог беши тук.
В момента, когато влязох в градината, всичко засия.То беше над цялото това място - благословение, блаженство.Виждах дърветата като че ли за първи път - тяхната зеленина, техния живот, бягащите сокове.Цялата градина спеше, дърветата спяха.Но аз можех да ги видя живи, даже малките листа на тревата бяха прекрасни.Аз се огледах наоколо.Едно от дърветата светеше по-силно от другите - дървото маулшри.То ме притегляше, то медърпаше към себе си.Аз не го избрах, Бог го избра.Аз приближих и седнах под него.И веднага всички неща заеха местата си.Цялата вселена стана благословение.
Трудно е да се каже колко дълго съм бил в това състояние.Когато се прибрах, беше четири часът сутринта, така че трябва да съм бил там не по-малко от три часа, - но то беше безкрайно.То нямаше нищо общо с времето, -тово беше безвременно.
Тези три часа станаха цяла вечност, безкрайна вечност.Там нямаше време: това беше чиста реалност - неизкривена, неосезаема, неизмерима.И в този ден стана нещо, което продължава не като непрекъснатост - това продължава като насрещно течение.Не като равномерност - във всекимомент то се случва отново и отново.Това е чудо във всеки момент.
Не съществува история след този взрив.Няма събития след ТОВА.Всички събития се случват преди взрива.След взрива остава само пустота."