"Беше невъзможно да разбера какво става.Това беше наистина безсмислен свят - трудно е да се изкаже, да се опише в категории, трудно се използват думи, език, обяснения.Всичките описания биха изглеждали мъртви и всичките думи изглеждат бледо, анемично.А Това беше толкова живо.То беше подобно на обземаща ме вълна от блаженство.
Целият ден беше странно зашеметяващ, и това беше разрушаващо преживяване.Миналото изчезна, като че ли никога не се е отнасяло до мен, като че ли съм прочел за него някъде, като че ли бях го сънувал, като че ли беше история на друг човек, за когото съм слушал.Аз изпаднах от моето минало, изкубнаха ме из корен от моята история, аз губех моята автобиография, превръщах се в не-битие, това, което Буда нарича "аната". Границите изчезнаха, различията изчезнаха.
Умът изчезваше: той беше на милиони мили оттук.Беше трудно да го задържа, той се отдалечаваше все по-далече оттук, и не беше възможно да го запазя близо.Аз бях просто индиферентен към всичко, аз бях о,кей.Нямяше нужда от постоянно единство с миналото.
Но вечерта стана много трудно да го понеса - то причиняваше болка,то беше болезнено.Това беше подобно на родилни мъки.
През тези дни аз лягах да спя около полунощ.Но в този ден беше невъзможно да остана буден.Очите ми се затваряха, беше трудно да ги държа отворени.Нещо беше много близо, нещо трябваше да се случи.Трудно беше да се каже какво е - може би трябваше да дойде смъртта - но нямаше страх.Аз бях готов за това.Тези седем дни бяха толкова прекрасни, че аз бях готов да умра, нищо повече не беше нужно.Те бяха толкова ужасно блажени, яз бях толкова запленен, че ако това беше смъртта, щях да я посрещна с радост.
Но нещо продължаваше да се случва - нещо подобно на смърт.Нещо много силнодействащо, нещо, което трябваше да бъде или смъртта, или ново рождение, разпятие или възкресение - но нещо силно изразено достигна своя пик.И беше невъзможно да си държа очите отворени..."

следва...

Извинявайте за качеството на превода.