През 1966 г. започнал да проповядва собственото си учение, представляващо парадоксална смес от огризките на джайнизма, тантризма, дзен-будизма, даоизма, суфизма, хасидизма, ницшеанството, психоанализата, популярните "психо-духовни" терапии и методиката и учението на Кришнамурти и Гурджиев. Непосветен в нито една от мистичните традиции, той изтълкувал всичко по своему, пригаждайки го към собствените си нужди. По това време Раджниш нарекъл себе си Ачаря ("учител"). Обикалял Индия надлъж и шир, пеша или на магаре, и призовавал към вътрешно преобразяване като единствено средство за оцеляване от предстоящата ядрена катастрофа. Проповядвал своята нова не-конформистка религия, противостояща на традиционните религии, които нападал рязко при всеки удобен случай.

"Ние правим революция... Аз изгарям старите писания, разрушавам традициите..."
"Аз съм основател на единствената религия, другите религии са лъжа. Иисус, Мохамед и Буда просто съблазняваха хората..."
"Вярата е чиста отрова"

Проповедите му нямали особен успех в Индия до момента, в който се заселил в Бомбай. Там за пръв път се сдобил и с ученици от Запада - предимно американци и англичани, повечето от тях преминали през различни нови религиозни движения - увлечени от движението на хипитата, "наркодуховността", окултни психотерапевтични групи и други подобни. Допадали им призивите на Раджниш да отхвърлят всички "условности". Единственото което изисквал от тях било "да се разкрият" изцяло пред Раджниш, да му се предадат във всичко.

Наблюдавайки учениците си, Раджниш въвел през 1970 г. най-известната си медитация - Динамичната ("хаотичната") медитация, без сам да я изпробва или упражнява. Дотогава в Индия не били виждали подобно нещо: хората се развъбличали и крещели; гледката едновременно очаровала и озадачавала.

През началото на 70-те години Раджниш започнал да посвещава в саняса всички желаещи, а впоследствие най-преданите санясини изоставяли "света" и се заселвали в близост до своя гуру, в селища наречени ашрами. "Като символ на привързаност към медитацията и разрива с миналото" санясините получавали нови санскритски имена. Всички - мъже и жени - носели еднакви ярко-оранжеви дрехи и дървени гердани с портрета на Раджниш. Винаги носели в себе си и орех с "частица от тялото" на своя гуру, обикновено кичур или нокът.