1947

Продължил да посещава редовно храма за медитация. Две години по-късно починало всеотдайно обичащото го момиче Шаши. Чувствителният и философски настроен Раджниш открил в скръбта си, че причината за нещастието се крие единствено в привързаността ни един към друг, към самото очакване, че другият ще ни даде щастие. Раджниш бил уверен, че този дуализъм, тази ограничаваща човека привързаност трябва да се превъзмогне: никой не може да те направи щастлив, тъй като щастието е в нас самите. (Последователите му вярват също, че двадесет и четири години по-късно момичето се преродило в германката Кристина Вулф (Ма Йога Вивек) и били неразделни - до момента, в който Вивек сложила край на живота си).

1953 Вече студент по философия, Чандра водел живот, който не съответствал на строгите аскетични норми на джайнизма, с който бил закърмен от детство. Когато напр. похапвал с приятели след залез слънце, винаги прекарвал нощта неспокойно (да не би в тъмното да е хапнал и насекомо, в което се е преродил напр. прадядо му). Тъй като при джайнизма няма покаяние, вътрешните си терзания Чандра разрешил с бунт против "суеверията" на религията на предците и всички останали религии. "Философията на живота", която изучавал в университета, му дала теоретична база за обосновка за това.

На поредната от предсказаните годишнини 21-годишният студент по философия получил окончателното си "просветление", своят последен опит със смъртта, след който сякаш се родил отново. Винаги медитиращ интензивно, изпитал и състоянието на отделяне на душата от тялото (с което по-късно експериментирал 6 пъти), Раджниш бил вече убеден, че тялото и духът са съвършено различни, отделно съществуваши неща, и че след като я е преживял, смъртта не съществува вече за него. Излекувал се от "болестта да подражаваш на Буда", не го било грижа за Бог или Нирвана. Изчезнало честолюбието му, нямал желание да постигне нищо. След толкова години на изтощителни медитации изпитал безполезността на усилията си: направил си всичко, което е по човешките сили, а пък нищо не се получава... Седем дни лежал "спокоен и центриран" и се наслаждавал на новото си състояние "битие без надежда": като няма надежда, как може да има безнадеждност, като те няма, как можеш да зависиш от самия себе си, като не се страхуваш, от кого можеш да се боиш?...

Така просветленият Раджниш завършил през 1957 г. университета с отличие, златен медал. Вече магистер на науките, преподавал сам философия в продължение на девет години и придобил известност като полемист и бунтовник. От края на 60-те години започнал да демонстрира своите собствени медитативни техники и организирал медитационни лагери на различни места в Индия.