Голям праз!
Казармата просто не е за всеки...

Декември 2004 беше последната ми вечерна проверка.
Нито се радвах че се уволнявам нито бях пиян или напушен. Мислех си само за жена ми дали ще успея да я посрещна на летището. И дали ще всичко ще е наред с документите ми за USA.

В казармата влязох на 27, женен и с докторска степен.
Какво се случи за тия 6 месеца???

Нищо позитивно, чиста загуба на време и енергия. Нито научих нещо ново, нито да съм станал повече мъж от колкото преди казармата. Единственото което произтече бе, че се разделих с няколко илюзии. Което направи напускането на страната впоследствие още по-безболезнено.
Малко тъжно ми бе за момчетата с които влязох. Аз се уволних по Коледа а те продължиха да изпълняват безмислените "бойни задачи в мирно време"...
Може би част от "наборите" са научили нещо ново и полезно за тях в казармата, ама това е нормално предвид умствения багаж на днешния тийнеджер.
Всъщност това бе единственото нещо което остана като най-силно впечатление след тия 6 месеца. Може би аз съм се заблуждавал дълго мислеки че българите сме народ умен, древен и надарен с мъдрост. Понеже моето обкръжение от дълги години е основно от академичните среди. Където също има много простотия но някак си по-изтънчена и забавна.
В казармата се сблъсках с такива невероятни типажи, че просто Швейк и Параграф 22 бледнеят! Наистина само вселената и човешката глупост са безкрайнии...

Като особено ценни определям и наблюденията си върху кадровачките. Просто е изумително да вдиш тези ръце с маникюр и купища златни украшениица как държат същия автомат като твоя и как дават същите караули като теб. Дори съм бил в една смяна с тези "нежни" създания и сме нарушавали заедно устава в частта караулна служба....
Изобщо едва ли има по-романтичен период от настоящия за нашата армия.
Тя е в преход и всеки ден се случват уникални неща. Имам предвид поделенията в страната и наборните войници. Може би някои с литературен талант и с много енергия и любов би могъл да напише книга от калибъра на А. Константиновия "Бай Ганьо". Защото това са исторчески моменти, крайъгълни камъни в новата ни история....

Ама както казват някои:
Пази Боже да не живеем в интересни времена!

Сега след 6 месеца след уволнението и 6 месеца от като съм извън страната (за справка IP-адреса ми) чат-пат поглеждам из родните форуми. Радостни чуства в мен будят такива възвишени дискусии и форумни активности.
Ако се наложи и има нужда от мен бих се върнал, но не заради командирите си а заради тези момчета с който влязох в редиците.

За войнската чест и славата на бойното знаме....
но без да викам Ураааа...