Аз съм бил в казармата и какво от това.
Там поне се научих да мразя такива лицемерки като теб.
След като си момиче нямаш право да говориш!!!
Защото иначе всичко казано от теб ще бъде едно голямо ЛИЦЕМЕРИЕ, и нищо повече.
Чистил съм кенефи, копал съм канавки, скубал съм плевели на ръка за да се спести бензин за сенокосачката, дето старшината после ще го открадне и ще го сложи в личния си автомобил.
Строяхме на ангария къщата на командира на поделението!
Останах и с доживотен отслабен слух на едното ухо, когато един от старшините се напи и гръмна с допрян пистолет на ухото ми ( За него това беше шега)
И какво от това?! И какво от това?!
След като излязох бях забравил всичко от следването си.
Никои няма да ми плати загубеното време, в името на идеи, разгласяни от лицемери като теб.
Влезнах идеалист,
излезнах такъв какъвто съм сега!

Радвам се, че сега брат ми няма да служи!!!
Ако можех да върна времето назад, щях да направя всичко възможно и аз да не служа! Уви по онова време нямаше лабаво.
Яд ме е на тези които сега, се освобождават, но ако трябва да бъда искрен просто им завиждам,
Яд ме е че не съм с няколко години по млад!