Не очаквах, че след моя post, ще се получи такава дискусия. Направих си труда да прочета няколко от темите във форума и сега трябва да се извиня на всички пишещи в този клуб. Бях подведен от думичката "Военни", а се оказа, че 99% от пишещите изобщо не са ходили в казарма и са готови на всичко само за да не отидат. Може би "Клуб на пацифиста" или нещо подобно ще подхожда повече. Ако пък толкова много си държите на името, поне сложете някакъв предупредителен надпис.
Всъщност като разглеждам предходните мнения, виждам, че не сте чак толкова миролюбиво настроени. Готови сте да "ритате в кокалчетата", раздавате "шамари" и нагрубявате едно момиче, което си е позволило да има мнение различно, от вашето. Наистина показвате "мъжество" в цивилния живот.
Повод да напиша своето мнение, бе раздаването на Военни книжки, на всички "пропуснали" казармата. Може би бях афектиран, но се опитайте да погледнете ситуацията и от друагата страна. Как бихте реагирали на подобно заглавие "Народното събрание реши да раздаде дипломи на всички, които не са успели да завършат висше образование. Моля касаещите това съобщение да заявят специалност в най-близкия университет" (Не твърдя, че това е най-точното сравнение, но просто така го почувствах, моля да не ме ритате в кокалчетата).
За съжаление не живеем в "един мирен свят". Някой изреждаше по-горе "НАТО отляво, НАТО отдясно, НАТО незнам си къде". Това ми звучи като "Англия е остров. Имаме флота. Кой ще ни нападне?". Какво общо има тук казармата. В Лондон самоубийствените атентани парализираха каквото можеше да се парализира. Да сте видяли нещо подобно в Израел? В Лондон никога цивилни няма да обезвредят терорист , в Израел понякога успяват.
Всъщност забравих, вие ще бягате, защото държавата не може да използва възможностите ви. Също така никой не може да ви кара да правите нещо за държавата, което не искате (С това съм съгласен и мисля да го включа в данъчната си декларация).
Моля само за едно, не наричайте страхливци хората, които вечер на плаца са гледали спускащото се знаме слушайки химна, с единствената мисъл, че докато дишат, това знаме, ще се спуска само на Българския химн и никой бил той руснак, американец, арабин или какъвто и да било друг няма да го съпче с кални ботуши.
Ако се стигне дотам аз ще отида на фронта, както е отишъл моят пра-дядо с двама та си братя. Той се е върнал, но те са останали там. Не желая да убивам хора, но няма и да позволя някой да отнеме слънчевия ден, волята за живот и борба в момичето, което мисли различно от вас.