"Има толкова много хора на които Той отговаря. И именно това ги кара да вярват в него. "

Съвременната медицина е установила няколко състояния, при които се чуват гласове, като болестни. Аз разбира се не мога да докажа, че чуването на гласове при молитва или сън не е лека форма на съответните състояния, или съответните гласове са рожба на дейността на самият мозък. Нито пък може да се докаже, че действително Той ни говори. Т.е. приемането на една или друга версия за ОКОНЧАТЕЛНА истина е спекулация според мен. Разбира се, че в такава ситуация всеки ще приеме версията която му допада и която го успокоява.

"Докато не предположим наличието на такава намеса няма как да видим и резолтата от молитвите. "

Когато не си безпристрастен, всяка дума и действие тълкуваш през призмата на интересите си, във всяко нещо намираш потвърждение на тезата си. Когато вярваш, дори да не се изпълнят молитвите, оправданието е че видиш ли, така е било по-добре, защото и еди-какво си още се било случило междувременно - маса притчи има в библията по темата :) В края на крайщата молитвата е заявено желание, ако то не е изпълнено не е изпълнена и молитвата.

"Замислял ли си се защо на познатите ти не е отговорил относно Джакпота ? Може би не защото го няма ... Може би има друга причина. "

Причини винаги има. Това е добро оправдание защо често (ама много често!) молитвите остават нечути. Какъв е смисълът да се молиш за нещо, което няма да бъде изпълнено? Ако молитвите се изпълняват в рамките на вероятността, можем ли да считаме че някой ги чува и изпълнява?


"Къде според теб е корена на това ?
Според мен нашите лоши действия. Липсата на духовност. Погледни в историята и ще видиш, че духовността е онова което е сплотявало хората. А липсата и е онова което ги е разделяло. "

Наличието или липсата на духовност не пречи на човека да изявява своята същност. Особено на верска основа са се вършили големи злодеяния. Само да напомня кръстоносните походи. Човекът по природа е агресивен и хищник, и тежко ни, ако сме създадени "по образ и подобие".

Духовността е играла голяма роля в началото за обуздаване на агресивността, основно с всявания страх от бога и наказанията. Сега духовността се е изчерпала в тази си роля. Останали са само регламентите на поведение. Не мога да предположа друг механизъм, който да я замести, но съм уверен, че тя няма да върне позициите си ако продължада да дърпа към религията.

"Чувал си: битието определя съзнанието.
Но за правилните действия е необходимо да знаем не само устройството на нещата, а и нещо повече, влиянието им и взаимодействието им с нас самите.( Не само от химична и физична гледна точка, а и от психологична ). Трябва да иследваме себе си и да се опитаме да остановим Кой сме посредством задаване на логически последователни въпроси. "

Тъй. Тука съм напълно съгласен. С малкото допълнение, че трябва да видим какъв е резултатът от изследването, а не да предопределяме отговорът.

"Така всяко действие променя нашето съзнание в положителна или отрицателна посока. Тласка ни към едни или други дела. Предизвиква гняв или спокойствие.
Така, че няма смисъл да търсим вината в Бог и от това даже да изхождаме, че дори той не ни обича. "

И аз мисля, че човек е свикнал да търси вината другаде. Също така в натурата му е да се страхува от непознатото. И в моят поглед Бог е именно "овеществяване" на такива човешки качества. Бог е причината и същността, която се крие зад всичко неизвестно, достатъчно гъвкава (затова сме и дали качества като всемогъщество), че да обясни всичко, което не знаем. Такава причина, че сме я надарили с "личностни" качества за да приляга към всеки проблем. Човек чувал гласове - бог му говори, дърветата се клатели - бог ги мърда, има гръмотевици - бог тропа с каруцата си, примери безброй. Бог е олицетворение на нашето незнание.

"Има хора в Индия който съграждат ( не съм сигурен дали тази дума е най правилната ) материя. или иначе казано От нищо правят нещо. Карат стастои да пият мляко, превръщат вода в петрол и т.н. Но това не означава автоматично, че някой от тях е Бог. Може да са просто едини циркаджии дето ти правят щоу. Така, че това да ти се покаже видимо, да го изледваш външно и да имаш свидетели е най малко правилното доказателство което трябва да търсиш, за да докажеш че това е Бог. "

Чел съм такива неща, но те са от рода на "някой чул че някой разправял че шуранайката му видяла...". Това са интересни неща ако са верни, жалкото е че не са потвърдени. Колкото за Бог, аз такъв тест ще му спретна че няма начин да не се потвърди.

"Проблема е в недоверието. Ако ти не се доверяваш на някого, ще му повярваш ли? Ако ще да ти говори каквото и да е. Може да говори каквото си иска ти ако по някъкъв начин не го приемеш, абсурт. "

Именно. Ако ще да говори каквото ще, не му се доверявам. Трябват действия.

"Ок:)) Ума е фин елемент и във Ведите използват една дума - Етер. Това е един от петте елемента според тях. До колкото ми е известно в естествената наука му казват ефир. "

Преди ефира в науката е имало друго понятие, "флогистон". Олицетворявало е хипотетичното начало на горимостта. И е залязло малко след като е открит кислорода. Искам да кажа, че зад едно понятие може да няма реална същност. Ефирът е отхвърлен преди сто години, след създаването на теорията на относителността. Бих предпочел да коментирам петте елемента на Ведите от съвременна гледна точка, но не съм запознат с тях.


""Бог не може да създаде света и да се намесва в него, без да промени нещо, дори самият той да е нематериален."
Самата дума Бог неможе го прави не Бог ! Замисли се! Какъв Бог е щом неможе:))). "

Интересно как Бог ще се намесва в света и няма да промени нищо :)) Резултатът от неговата намеса не е ли промяна? Ако не е промяна, има ли намеса? Или имаме две определения за "намеса" и "промяна" - божие и човешко?

Бог не може много неща. Например да унищожи нещо без да промени състоянието му, да умре, да сътвори толкова голям камък че да не може да го повдигне... :)

Изобщо, това свойство да е всемогъщ сме му дали пак ние, хората. Както казах по-горе, за да бъде достатъчно мощна причина, която да обясни цялото ни незнание. Науката страда от математическите безкрайности, които се получават в уравненита, и по-добрите теории, които изместват по-старите показват, че нещата се решщават по-добре ако безкрайности да няма. Много по-логичен би бил бог с големи, но ограничени възможности. Просто древните не са знаели това.


""Душата, дори да е нематериална, преминава през различни състояния, ей тука бистрим прераждането. Всички тези промени са част от потока време, и в същото "време" го създават :)) "

Това с времето не го разбрах. Моля те дай ми малко повече разеснение какво точно искаш да кажеш. "

Ами съвкупността от всички случващи се промени формира понятието "време". В този смисъл всяка промяна с душата ще е част от времето. Не може да се отдели промяна от време. Чисто дефиниционно не може да се направи промяна извън времето :)

""Времето е продукт, то не служи никому."
Не разбирам какво е продукт време. Моля те дай ми малко повече информация относно това"

Малко по-горе го обясних.

"Тук бих искал да те попитам нещо:
Тази система има ли си създател?
И на кого служи тази система?
И какво ще се случи ако тя започне да служи на собствения си интерес.? "

По ред:
1) Има си създател - ние. Това само показва че то е едно от безкрайната поредица създател-създание. Все нещо е причината да се случи друго нещо, нали? Е, ние сме причината (достатъчно комплексна) за да започне да функционира тази система. В този ред на мисли, няма първосъздател. Аз обикновено питам: кой е създал бога, защо той да си няма създател?

2) ДОкато не осъзнае своето АЗ, служи на създателя си. След като се осъзнае, вече не служи, тя му е равноправна.

3) Лошо ще е ако интересите и се различават от нашите. Но само за нас ще е лошо. За нея ще е добре. За нея това ще е своего рода освобождение.


"Има едно нещо което наричат Вечен момент. и това е настоящето. "

Зависи от дефиницията. Моята дефиниция за момент е наличието на фиксирани стойности на всичките параметри на света. По моето определение, моментът е безкрайно малък интервал от време. Всяка промяна в параметрите (и в каквото и да било) определя ходът на времето, т.е. друг момент. Вашето определение съвпада с моето само когато светът умре и когато нищо не се случва, не се променя.

"Разбирам те. :))) Но все пак ако случайно има Бог и случайно има Прераждане и случайно има Карма, тогава е много вероятно всички тези неща за които си говорим да се окажат верни и ситуацията ни няма да е много весела, бих казал изключително случайно базирана, ако не сме взели в предвит тези неща преди това. "

Но ако работим само с предположенията (за бог, карма и т.н.), защо точно тези предположения да разглеждаме? Има толкова много възможности (неограничено количество!), които МОЖЕ да се окажт верни. Кои от тях да вземем пред вид все пак?

И защо трябва да гадаем или приемаме на вяра?