"Съгласен съм с теб , но само при положение, че Бог е част от нещо което е под влияние на фактора време т.е. имащ начало и край. "

Добре, какво вие разбирате под "време"? Защо вашата представа включва начало и край на времето?

Понятието време, което аз ползувам, е с прости думи, една от характеристиките на случващите се неща, отношение на наредба. Времето не определя хода на събитията, обратно, случването на нещата определя времето. Без случване няма време. НО, нещата нищо са почнали да се случват някога, нито ще спрат да се случват. Т.е. "извън" времето е илюзорно, празно понятие. Предполагането на начало на събитията (== времето) предполага и Бог. Но предположението за начало е излишно, необосновано, и не може да служи като някакво доказателство за Бог.

"Ако предположим, че има нещо като вечност в това понятие вечност не би следвало да съществува дума като създал. "

Какво основание имаме "да предположим"? Ние много неща МОЖЕМ да предположим, което не ги прави по-реални. Поне някакво основание трябва да имаме...


"Като начало можеш да опиташ да дадеш добро и пълно определение на най- висшето нещо според теб. Когато го намериш за себе си, можеш да го наречеш както желаеш Бог, висша сила или каквото искаш. Но не забравяй, че това нещо трябва да обхваща всичко. Иначе би имало нещо по висше - нещо от което то зависи. Това твое нещо трябва да охваща и онова което разбираш и онова което не разбираш, онова което пиремаш и онова което отхвърляш, онова което мислиш и онова което усещаш. Онова което докосваш,чуваш, виждаш и т.н. "

Класическо определение за "всичкото" е Вселената. Всичко което споменахте, е там. И не виждам основание някой да я сътворява. Тя е много повече от това, което знаем за нея, но не прилича на Бог :)

"Ако няма цели светът не се развива.
И липсата на цел е точно това което казваш пълен хаус...
Въпроса тук е:
1 Коя е нашата истинска цел ?
2. Нашите действия спомагат ли за достигането и? "

Аз продължавам да защитавм тезата, че пред нас няма предварително зададена цел. Човечеството може да тръгне към всяка предварително зададена цел, и в много от случайте да я постигне. Целите се определят от моралните норми, и в общества с различни морални норми са различни. както и представите за красота, добро и зло са относителни, така и целите. Вътре в обществото различните индивиди също имат различни цели: занаятчията да произведе повече и по-хубави неща, крадецът да открадне по-скъпа вещ. Целите се определят основно от изгодата и желанията, не виждам друга смислена движеща сила.

"Въпроса е кое от тези неща те доближава до целта - щастие и любов, пълно знание и удволетворение."

Това не е моята цел. Защо нечий други цели трябва да са и моите?
Пълното знание и удовлетворение са пълен покой, пълният покой е страшно скучен, той е равносилен на смърт... :)

"Така ако ние се оповем само на външни уж доказателства- фактори ( видял светлина, дошло му прозрението и т.н ) и не се опитваме да вникнем в дълбочината рискуваме да бъдем подведени от собствените си сетива. В света има много хора които искат накой да ги последва и да покажат величието си, да удволетворят желанието си за власт като се представят за Божи посредници. Но има и такива които са готови да жертват живота си за да те спасят без да искат нищо в замяна. "

Ей тук съм напълно съгласен. Занимавал съм се известно време с биология и психология, и ми е пределно ясно колко са манипулируеми сетивата.


"Но това което е поне очевидно е, че зад всяко действие седи някъкво противодейстие или ако разгледаш молитвата като действие което човек извъшва, то тогава е нелогично тя да не дава резултат. Тя дава резултат. Въпроса по скоро е кога се проявява резултата. "

Тук има малка подмяна на нещата, с която не съм съгласен. "Всяко действие си има противодействие" е закон във физиката, формулиран ясно и точно за отношения между материални обекти - и толкова. Той не е валиден за мисли, думи, разсъждения, молитви. Думите могат да (но може и да не) предизвикат реакция в другия обект/субект. Ако извикаш рязко срещу свещ, тя може да угасне :) Ако се помолиш на злодей, той най-вероятно няма да те послуша. Не може да се очаква някаква адекватна реакция на молитва. Поне не и ако няма Бог, т.е. наличието на молитва не означава автоматично съществуването на Бог.


"Ако всичко за теб е загубено... какво да ти кажа...И ако ти приемаш, че няма дух...няма вечност. Тогава наистина вичко е загубено.
И какво точно е загубено... И какво точно е имало... няма никакво значение защото ти ставаш едно нищо. И ако искаш да вярваш във версията аз съм нищото, няма проблем... За мен звучи доста елементарно като постолат за смисъла на човешкия живот. "

Защо да е загубено? Аз не ПРИЕМАМ, просто това не е в мойте приоритети. Ако има - хубаво, нека има. И с дейноста си работя за това, да си проличи има ли или не. Е, засега не му личи... Но ако няма, кое е загубено? Ако независимо че го няма аз вярвам в него, това не е ли пропиляно време? Илюзия, която да ме отклонява от моя път?

"Да и какъв е обхвата на твърденията които засяга съвремената наука. - матерялни. ОК чудесно... Ако искаш повече обаче трябва да обхванеш и другите твърдения за да добиеш пълна картинка. А там също има очевидни неща. Но за да ги видиш трябва първо да повярваш после идва и потвърждението на твърденията. "

Ами тука вече си противоречите. Аз мога да ПОВЯРВАМ че бялото е черно, и навсякъде вместо бяло ще виждам черно (ако вярвам истински, ще се получи промяна в моя понятиен апарат), но доколко това че бялото е черно е очевидно? Не, не е очевидно. При нас е обратно: за да вярваш, първо трябва да е потвърдено. Аз не мога да вярвам че действието не е равно на противодействието, защото няма НИТО един пример за такова нещо. Ако се появи - ще повярвам. Този път според мен е много опасен, първо да повярваш. Да започнем с реалността на баба Яга и дедо Торбалан тогава :)

"Религията е опита за проверка, а резултата идва след опита.
Така, че от една гледна точка религията и научния експеримент са едно и също нещо. "

Не, тук също не съм съгласен. При религията, всеки може да повярва в едно от две взаимоизключващи се твърдения. При което те не стават по-малко взаимоизключващи се, и поне за единия от двамата експериментът не е успешен. Обаче и двамата ще настояват за успех, нали? В науката, резултаът от експериментът може да противоречи на вярата (очакването) - веднага се вижда че религията и експериментът не могат да се отъждестват.

"Самата цел на религията е да те отведе до проверимо твърдение. А вече как това ще стане какви ще са инструментите който ще използваш за твоето изледване , кои ще са учените на които ще се опреш е въпрос на твой избор. "

Дайте пример за проверимо твърдение, до което се достига само с религията.

""В религията вярата е в самите твърдения. Ако те бяха ПРОВЕРИМИ, тя нямаше да е религия, нали?"
Съжалявам Гери Проверими са. Грешно си разбрал думата религия."

Ако ние можехме да проверим дали има Бог, ние нямаше да вярваме в него, нали? Няма необходимост да вярваш че има трамвай, след като вече си се сблъсквал с тях. Тогава религията в тази си форма нямаше да съществува. Ако имахме реално проявление на Бог, с него щеше да се занимава науката :)