Здравей!

"Тук забелязвам недоизяснен, спорен момент. Първо, кой си ТИ и недвусмислено ясно ли можеш да посочиш това, което съществува "вън и независимо от теб"? Откъде знаеш примерно, че целият свят е "вън и независимо" от ТЕБ? "

Тук си прав, имам избор: една от алтернативите е, че нещата са плод на моето съзнание, че вие не съществувате а сте плод на моето въображение - демек, говоря си сам със себе си и се самоубеждавам колко съм прав/неправ. Ако тази версия се окаже правилната, нещата хич не са розови - всичко, което бих научил, ще съм го измислил самият аз, всичко е един безсмислен спектатъл. Просто няма смисъл да си говорим тука, вие сте марионетки на моето съзнание :)))

Верно, такава позиция е недоказуема, но е и неинтересна, поне за мене. Ако е така, жалко (за мене, за вас не, все ще ви измисля в някоя друга дискусия :).

Затова интерес представлява другата алтернатива - че все пак не аз съм господ, че светът ще си съществува и след мен. Че светът е общ, място и за други, съответно външен за тях. Тази позиция също е принципно недоказуема, но е с много по-голям потенциал, затова на мен ми е по-интересна. :)

"признай апостериорното остойностяване на материалните системи във физиката съобразно идеални правила"

Признавам, не съм и посягал на това. Но идеалните свойства нямат собствено битие, без съответен носител. Няма налъм без съставните му части, без каишка и дървена подметка. Понятие има, но налъм няма. Не всичко, за което можем да изработим понятие, го има. Дали го има, това трябва да се докаже. Физическите закони не са самостоятелна реалност, те са отражение на свойствата на материята. Не законите определят поведението на материята, те произлизат от нея.

В този контекст, дали има бог или не, дали духът може да е самостоятелна същност или не, е въпрос на доказване, не на приемане. И не можем да градим работещи следствия само на приемането. Още повече толкова далечни, както за прераждане, карма и т.н.