Та като стана дума за Шевченко, той много мяза на нашия Мисирков. От Уики:

В Петербург Шевченко става студент при Брюлов в Художествената академия, издържа се с много гравюри и картини. Там той започва своята литературна дейност основно на украински език, за което поема редица критики от властта и руските литературни критици, за това че пише на „мужицкия език“ или „малоросийското наречие“. Той няколко пъти се връща обратно в родината си, където се сблъсква с реалностите на все още закрепостените си роднини и познати от детството, но и неговата слава на художник и поет го свързва с украински поети и интелектуалци, но и представители на местното дворянство, които му симпатизират.

Най-плодотворният и щастлив период от живота му е между 1840 и 1847 година, когато излизат негови стихосбирки.

През април 1846 година става член на тайната украинска организация „Кирило-Методиево братство“, в чиято програма са идеите за украинско национално възраждане, панславизъм под формата на славянска конфедерация, демокрацията и социалното равенство (включително отпадане на крепостничеството).