РЕЧ НА Н. НОВИКОВ
Мирната конференция даде възможност на гръцкото и българското правителство да се изкажат по въпроса за гръцко-българската граница. Ние вече знаем техните гледища. Това ми дава повод да взема думата и да изразя гледището на съветската делегация по спорния въпрос за българо-гръцката граница.

Представителите на Гърция, които се изказаха в пленарните заседания на конференцията и в политическата и териториална комисия за България, изтъкнаха искането да се предаде на Гърция една значителна част от сегашната българска територия, като мотивират своето искане със „стратегически“ съображения и назовават предлаганите от тях териториални промени „стратегически поправки на границата“. В същност тези териториални промени нямат нищо общо с „поправки на границата“, под каквито обикновено се разбират само незначителни изменения, а представляват от себе си искане, което засяга обширна част от българската територия. Достатъчно е да се каже, че този къс от българската територия, на който изявява претенции гръцкото правителство, съставлява 1/10 част от цялата територия на България. Удовлетворяването на гръцките претенции ще означава, че североизточната граница на Гърция ще се премести значително на север и ще стигне до 95 клм. от българската столица София и всичко на всичко 35 клм. от Пловдив – вторият по големина град в България.

По такъв начин „стратегическите съображения“, за които говори гръцката делегация, се свеждат в същност към това да се направят стратегически уязвими основните политически и стопански центрове на България. По мнението на съветската делегация тези претенции съвсем не съответствуват на целите и задачите на Мирната конференция, понеже те не само не способствуват за създаването на траен мир на Балканите, но, напротив, подравят неговите основи и затова не следва да бъдат удовлетворени. Съветската делегация, като изхожда от гореизложеното възразява против приемането на гръцкото предложение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите