Има нЕкои нюанси от по-раншната история в тази част на Европа, касаеща състоянието на масата население. Държавните граници имат относително значение, дори църквата. Дереджето е едно и също.
Имам предвид т.нар. "второ крепостно право". Въведено първо от "милите" чехи, бързо разпространило се по Полша и Унгария, докъдето стигат. Дори Москва превземат за кратко. Де-факто - цяла Източна Европа, по това време хранителницата на континента с най-големите обеми производство на пшеница и храни, суровини, третира народа си като животни. В резултат крепостния предпочита да бяга и се крие в степите на Украйна и се самоорганизира за отбрана, отколкото да го управляват местните сатрапи.
Богати много, но с управление неразличимо почти от робовладелството. Имаме многобройна шляхта - средни до едри земевладелци, съпреживяващи се за аристократи-рицари и селяни без никакви права и собственост. Първите им е "под достойнството" да се занимават със стопанство и търговия, сиреч ги мързи да гледат и предпочитат да се бият помежду си с наемна армия сбирщайн главорези, а вторите нямат право дори да държат пари в джоба си, камо ли да обменят. Търговията по цялата територия в триъгълника Будапеща-Гданск-Смоленск се върти на първо място от евреи (като банкери също), после гърци, накрая арменци и не малко число балканци, даже българи. Например, първите кръчми и кафенета, механи ги отварят те. Създават специфична култура по места със свои танци и песни по балкански ритми, с еврейски текст и т.н. В малки градчета или селца има гръцки, балкански, арменски и еврейски общности, споделили съдбата на евреите по-късно. До днес в Украйна, Полша, Беларус се появяват хора с гръцки, балкански и арменски фамилии, търгуващи с тютюн примерно (в Ростов Русия - Савиди, и още разни).
Цялата логистика е на немците. Няма държавна икономика, банки и предприемачество с иновативни средства за производство, като в Западна Европа.

Поражда се силна вражда от местните към "буржоата" от източен образец. По някое време цената на пшеницата пада и всички местни - шляхта и селяни си избират за виновници въпросните изкупвачи търговци, банкери и кафеджии (не, че и те са китки за мирисане) и периодично извършват погроми. После се прехвърлят на немците, унгарците, татарите, съседите. Оформя се специфичен вид "славянска" ксенофобия, която не е етническа или верска, а по-скоро съсловно-социална.
В някаква степен влияе с векове и се чувства до ден днешен. За съжаление страда културата и технологичния напредък за сметка на биткаджийството и леката печалба. Водката си е едно на ръка. Културата, технологията и образованието в Краков, Гданск, Торин, Прага, Познан, Будапеща е немско и латинско. Външните правят опити за ограмотяване, водещи до революции, бунтове и става... Пази Боже сляпо да прогледне!

Кашински, Орбан, Бабич, Лукашенко, са все една и съща китка ран босилек. Не можеш да избягаш от сянката си. Колосален потенциал и хомота на врата. Затова и уникални умове и хора с мащабно мислене като Кошут, Косцюшко, Понятовски, Добровски постигат успехи, резултати служейки на френската и американската революции и държави повече, от ползи за родината си.