гръцки претенции / Политика, Свят / Македония

Истината е че Гърция официално не е искала Пловдив нито след първата, нито след втората световна война. Исканията за българо-гръцка граница, официално през 1919 г. и 1920 г. са следните - Гърция иска Източна Тракия без южните части на бившите Ахтополска и Малкотърновски каази, които остават османски след балканските войни. Официално Гърция ги иска за България за да ни намеси в гръцко-османските териториални спорове и защото там след балканските войни няма останали никакви гърци, а в малкотърновско и преди това не е имало такива. След това Гърция иска българо-гръцката граница да следва старата българоосманска граница в Източна Тракия, като да завие на север и вземе цялата територия на Одринска кааза до 1912 г., т.е. няколко села, сред които гръцките Юскюдар/Скутарион/Щит, Михалич/Михалици и Паша махала/Пашова махала/Пасамахали, както и турско-гагаузкото Фикел/Маточина. Това включва и Одринско, което сега е в Гърция - патриаршисткото село Мараш/Марасия и няколко други, след това изцяло искането е границата да преминава по река Арда до изворите й, като в Гърция да бъдат Димотишко /преотстъпено от Осм. империя на България през 1915 г., но нератифицирано, като и горните села от Одринско, Софлийско, Дедеагачко, Гюмюрджинско и Ксантийско, както и Кошукавашко/Крумовградско, с южните части на Кърджалийско, Егридерийско разделено на две, цялото Даръдеренско/Златоградско, Ортакьойско/Ивайловградско и части от Смолянско/Пашмаклийско, като единствено село от православните му -Арда с малко православно население сред мюсюлмани евентуално би влязло в Гърция. Става дума за бившите осм. каази. Според тези искания по-голяма част бившата община Тригона, която е част от бившата османска кааза Мустафапаша/Свиленградска остава в България. Това са първоначалните искания поставени на масата. България категорично отказва да вземе южната част на Малкотърновско и Ахтополско, защото разчита правилно това като капан и предпоставка за бъдещо влошаване на отношенията с Осм. империя, ако Гърция не успее да се задържи в Източна Тракия. Гърция не успява да убеди съюзниците си , че следва да й принадлежат и северната част на бившата Одринска кааза, Ивайловградско, Крумовградско и изобщо Родопите южно от Арда. Гърция успява да убеди че трябва да получи Димотишко , Софлийско, Дедеагачко, Гюмурджинско и Ксантийско, както и части от Даръдеренско/Златоградско и малка част от Пашмаклийско/Смолянско, последните две в частта си изцяло населени с помаци. Според Гърция в Ксантийско и Софлийско гърците са повече от българите, а в Димотишко са абсолютно мнозинство, българите са повече от гърците в Дедеагачко и Гюмурджинско, но им трябват за сухопътна връзка с Димотишко и Суфлийско и земите в Източна Тракия. България за компенсация запазва Ортакьойско/Ивайловградско където гърците са били повече от българите. В последният момент Гърция излага претенции и за южната част на Мустафапашанско/Свиленградско , къде има няколко български и няколко гръцки села, тя е северно от Арда и ги получава.

След втората световна война на Парижката мирна конференция има влаимни претенции - на България за Беломорска Тракия и на Гърция, приблизително за Родопската област и Пиринска Македония или около 10% от територията на България, приблизително това включва на север до Любимец, после приблизително Ивайловградско, Маджаровско и цялата Кърджалийска област и части от Смолянска област и почти цяла Пиринска Македония. Двете претенции на България и Гърция са превантивни и с цел взаимно неутрализирани, никой не е вярвал че реално нечии от тях ще бъдат удовлетворени при положение , че в България има съветска войска, а в Гърция англо-американска. Гърция в този случай дори и не се опитва да изтъква етнически мотиви, лаконично е посочено че исканата корекция на границата е по "стратегическа причини".