Отзад напред трите почернени.
Първото (последното, де) - мани го Екимджиев. Или поне аз лично съм го мАнала, щото дори идеи, които напълно ги споделям, той със своя начин на излагане на аргументация ме кара да съжалявам, че ги споделям (т.е. че съм на едно мнение с него). Той все е най-най и все държавата, съдът и прочие са тъпаци с дървени глави. Но може би това му е работата, де.
"свободата на изразяване е приложима не само за „информация“ или „идеи“, които се приемат благосклонно или не се считат за обидни, но и за онези, които обиждат, шокират или притесняват държавата или която и да е част от населението"
Това само по себе си никога не е било спорно и не решава въпроса докъде стигат ограниченията на пълната свобода, произтичащи от защитата на други интереси. ЕСПЧ не е казал, че никакви ограничения не следва да има.
Най-горното - анджак, де, въпросът е нюансиран, взимат се предвид много неща и няма мярка, която да се зададе изведнъж и аз, ти и съдията от Благоевград гарантирано да я разбираме и прилагаме еднакво и тримата, и то не непременно щото един или двама от нас са тъпи и нищо не са разбрали, просто е субективно. ;) Иначе колкото повече практика се натрупва - ако не е и тя противоречива, което също едва ли е невъзможно, - толкова по-ясно става докъде ЕСПЧ смята, че следва да стига мярката в конкретен вид случаи.
То и във вътрешното право е подобно, де - не винаги има точна мярка, често е субективна преценка, която се уеднаквява постепенно от практиката.
Конкретно тоя с паметника аз бих го накарала да плати разноските по почистването. При това - все тая чий е паметникът и какъв е Благоев (щото и такъв коментар имаше отдолу), а иначе това също би следвало да играе някаква роля, но съвсем не на него е ударението в решението на ЕСПЧ, доколкото разбирам.
”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”Редактирано от MupaM на 08.04.21 16:24.
|