Грамотността е била напълно достъпна, но за по-високо образование, дори гимназиално, няма място за сравнение със сега. Нали сме чели разказчета от едно време, в които детето Х иска да учи и след не знам кое отделение, но техните не дават - искат да го пратят чирак, че няма с какво да го издържат. И, както е ясно, има разлика мъже - жени, град - село и т.н., отделно - между семействата.
Моето конкретно семейство, като пример, по времето на царството се е състояло предимно от средна ръка градски бачкери (някои - пришълци от село, други - не) и в него нещата са стоели така: две неграмотни прабаби от общо 4, родени около 1880 г., от баби и дядовци, родени 1905-1912, всички са ходили на някакво училище, но само единият ми дядо имаше средно образование (и от 4 деца в семейството на другия ми дядо - май само женското, сестра му, с гимназия, синовете - с прогимназия и занаят; тук е било вече до желание вероятно). Майка ми и баща ми вече са с висше, което за тяхното поколение е почти като гимназия за предходното. ;)
В семейството на мъжа ми, което е от голямо село, обаче до соца вървят една степен назад - бабите и дядовците му са с нещо като четвърто-пето отделение, това е било норма за тогава и за там, а те са връстници на моите родители, дядо му дори е жив (станал е дядо на 41 години, сега е на 88). Родителите му вече, родени по соца, са учили в университет. Мисля, че подобна е картината в средните градски, съответно селски слоеве като цяло - естествено, и по-образовани хора е имало винаги, но не масово. Или - достъпността на образованието (начално, средно, висше) се подобрява в царството с годините постепенно, следва малко по-рязък скок с идването на соца и после - пак постепенно, днес всички са висшисти, а на гимназията от началото на миналия век днес отговаря едва ли не докторската степен. ;)

”...но ти му се смееш с усмивката чиста на своя малък син...”