Защото си от град и все местен.
Нашите бегалци, с по една бохча дрехи и мъртви родители, без паспорт, пара, име даже децата не си знаят. Как се викаш - Ам Колю! Чий? Ам майчин.

Къв аристократизъм бе, братче! Долу идва Балканска война - палят те. Позакърпиш едва - втора война. Бягаш тука, учиш университет даже. Тъкмо пораснеш и нещо завъртиш, войник те взимат. Връщаш се, комунизъм, взимат всичко и ти пак си на нула. Тъкмо апартамент, години за кола и комунизма пада, айде пак без нищо.
Не знам синът ми какво го чака, но го ориентирам навънка. Това е съдба една и съща на четири поколения. Ебем ти и царизъм и комунизъм, всички да изчезват и не се връщат, инак пак от нулата. По-добре да не го преживява. Засега е уреден поне той след пет поколение опити. Надявам се, ама... Кой знае.
Съдба на бежанци. Не можеш да избягаш от нея и единствен начин е да се събереш с подобни и подпукваш всичките или помиряваш с околните.
Сърдечната помощ и разбирането са повече легенди и поне разпознаваш откровените приятели.

Пикал съм им на аристократизма балкански, като се огледам наоколо и сравня с Европа. Имаше един пасаж в Задочни репортажи на Марков, като дошли тук руснаци в 1945 след Берлин ги водили местните комунисти да видят двореца. Онези се смели - то и на конюшна не прилича, вие дворец виждали ли сте!

Предпочитам да гледам на околните като на братя от селско потекло, да ме извинява всеки. Или имаш дарба и талант да си полезен на себе си и околните или се криеш някъде.

Както и да е! Добре е да се уважава и знае рода. Нищо лошо и да се гордееш с него. Стига това да е личен стимул а не поза за пред другите.

senza nobilita и хич ми не дреме как звучи в ушите на другите. Помниш ли във Вчера? Супер роля изигра онзи пичага.