Какво ви става, бе хора... Най-важното нещо в живота на един човек е свободата, да може да избира къде да живее, къде да учи, къде да работи, какво да мисли, какво да прави стига да спазва едни общочовешки обществени норми, като това да зачиташ правата на другия, да уважаваш ближния. Обществото, което осигури всичко това в максимална степен е идеала, към който човек съзнателно или не се стреми. Царството ни е имало няколко предимства през болшевизма, настанал след 44 година тук, най-вече по отношение на някакви свободи, но е било далеч от това, което споменавам по-горе. Имали сме и политическите репресии и убийства, суспендиране на наглед демократичната ни конституция, опорочаване на избори, преврати, отделно от това всички грешни политически избори довели ни до това държавата ни на практика да е унищожена 1944. Какво образование сме имали, какъв процент от младежта на практика е можела да учи след 4 отделение, каква полиция, здравеопазване, пенсионна система сме имали знаеш ли? Всичко е било на принципа на естественият подбор, на практика държавата е имала силен репресивен апарат и толкова. Сега от какво си репресиран, за какво нямаш избор, какво нямаш въобще от това което може да ти предложи едно общество нямаш? Не можеш да живееш където искаш ли, ако не ти изнася тук, не можеш да работиш където си искаш по Европа, че и извън, ... не искаш да живееш по онова време, уверявам те, какъвто и аристократ да си се изкарваш.