Роден съм в Кюстендил, родителите ми също.
Родителите на баща ми се развеждат рано.Дядо ми е роден в Краището По потекло са от неопределен район с предимно албанско население.Баща му умира 1914 вследствие от заболяване през войната.Нямат наследство, майка му идва с трите деца в града и работи обща работа.Дядо ми успява да завърши търговска гимназия средата на 20 -те.Втората му жена се пада далечна братовчедка на майка ми, пак от Щипско Ново село.Завършила педагогическа гимназия.
Баба ми е раждана в Босилеградско, и двамата й родители са с потекло от Неманьинци, Овче поле.
На другия ми дядо баща му е с потекло от с.Саса в Осогово, майка му - пак неопределен арнаутски регион.
Майката на баба ми е от стара фамилия от Щипско Ново село, дъщеря на известен свещеник, син и внук на калайджии. Останал сирак на 8.Умрял гол като пушка, на 40.
Баща й е от Овчеполието, родителите му - от някъде другаде.
Дошли са в Кюстендил след Винишката афера с дрехите на гърба.
И от четирите фамилии да се почва често от нулата е било по-скоро правило.
Да попадне някой в затвора - също.
Да се образова- също. Имало е и тогава начини,ако желанието е силно.Могло е да се учи и работи едновременно, да се прекъсне и пак продължи и т.н.
А за свещениците в турско - те са отговаряли пред властта за паството си и се е случвало да са бушонът, който изгаря.Така, че, казах, се е гледало на качества и склонност да се отдадеш.И повечето не са били от имотни фамилии.