да, това е безспорен факт - протославянския съществува като единен и хомогенен език точно до към 9ти век /или началото му, ако приемем, че аварския хаганат е имал ролята да го поддържа като лингуа франка/, а от нашите книжовници е наричан славянски май плътно до края на 10 век а може би и след това. то това и спомага в голяма степен ползването на българската книжнина в киевска рус /даже и в 11в езиковите или по-скоро диалектни разлики са били сравнително малки/.
от друга страна си мисля, че народностната диференциация е изпреварвала езиковата такава и поне нашите славяни са преминали към българското народностно име доста преди да спрат да наричан езика си славянски /може би поне век ако не и по-рано/.
и по-важния момент е, че при цялата тази интензивна книжовна дейност в България от края на 9ти и целия 10век нямаме сведения за целенасочени или държавно спонсорирани мисии на наши книжовници за разпространение на тази книжовност или ограмотяване на славянските "единоплеменници" извън пределите на България (отделно от факта, че книжнината ни е била основно християнска, а славяните извън България са били масово езичници).

като аналогия - ето и една друга азбука https://en.wikipedia.org/wiki/Gothic_alphabet от времето когато германските наречия надали са били също толкова различни.

кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите