Принципно германските наречия по-рано са се диференцирали от славянските, поне като клонове, а готският е ясно отличим и не е взаимодействал с другите на писмено ниво. Народносттата диференциация сигурно е предшествала езиковата, стимул за това е обстоятелството че славяните са живяли в различна политическа среда. Обаче идентификацията като българи през 9 и 10 век не може да се докаже, че е непременно народностна, по-скоро е политическа или в най-добрия случай е политическа с наченки на народностна. Преди да изчезнат прабългарите абсолютно няма как да е народностна, защото етнонимът като етнонм е запазен за друг неславянски етнос, нищо че части от него са в процес на славянизация може би.

Най-правилно според мен е 24 май да е в България "Ден на славянската писменост и българската просвета и култура. Писменост, а не азбука, всякаква писменост на славянски, разбира се с реверанс към първите графични системи /азбуки/ глаголица и кирилица, но важното е описменяването. Въпросът къде са възникнали е второстепенен /въпреки, че вероятно кирилицата е създадена в България/. Важното за нас е че държавата България ги е съхранила и развила като държавна политика. Но не са монополно нейни. По-важното е че българската просвета и култура /но не само тя/ са се развили на база славянската писменост. И ние като българи честваме българската просвета и култура. Всъщност ние на този ден, стар стил 11 май честваме за пръв път този ден и по наш си традиционен начин от 1860 година, което е по-важно от това къде е създадена дадена графична система. Акцентът най-вече трябва да е върху българската култура, самото честване на денят по определен начин е един елемент на тази култура.

Редактирано от Dean Dimov на 03.10.20 16:00.