Представяш невярно нещата Деяне. Тези села, които цитираш повечето са в Болевацко, и аз съм го написал, че там има власи, така че не виждам какво ми опонираш.
Селата Искаково, Батинац, Влашка и т.н. са в Кюприйско, а не в Паракинско. В Паракинско как разбра, че са сърби ми е много интересно, то и в Неготинско го водят, че говорят косовско-ресавски говор, но от ВМРО и други невлашкото население го представят за българско на картите си. А това, че Паракин си е изначало в Сърбия се откровено невярно и лесно може да се провери, че не е. До 1833 г. си е в Османаката империя, както и Крушевацко.
През XVI – XVII век областта между Паракин и Ниш е била известна като Бугарски лес. Джон Бербери в 1671 г. пише: „от Ягодина по един хубав мост минахме реката Морава, която дели Сърбия от България. Следващия град беше Паракин“. В същия смисъл говорят и пътешествениците Курипешич в 1530 г., Шепер в 1533 г., Рамбери в 1584 г., Бацик и Вранчич в 1457 г., Пигафете в 1567 г., Владислав от Митцовица в 1591 г. В Паракин в 1616 г. според Веинер имало само няколко българ-ски колиби при около 200 турски къщи (Сбну, IV, стр. 475). Особено показателна е една бележка от редакцията на Периодическо списание на българското книжовно дружество от 1872 г., кн. 5 – 6, с. 240 – 241, която тук цитирам дословно: „И в днешна Сърбия има доста Българе, заселени тамо от ново време, както в г. 1840 – 1850 и особено в 1860 – 1861. Но има в Сърбия и цели окръжия български, откъснати от отечеството ни и присъединени към Сърбия в 1833 г., както окръжието Неготинско, Зайчарско, Алексиначко, Крушевачко, Ръжан, Паракин, Гургусовец и пр.“
Ето и инфорамция за произход на населенеито в някои паракински села:
Що се отнася до село Буляне, в долината на Пулянска река до Алексинац, в проломите Средак и Дебели луг е съществувало село Буляне, по чието име Пулянска река по-рано се е наричала Булянска. Населението му в края на XVII в. се разселило в Паракинска околия и основало село със същото име там. - Михаjло Костић. Алексиначка котлина. В: Зборник радова географског института Jован Цвијић, 1969 г., књ. 22, с. 530.
Смята се, че преселването на предците на сегашните жители на село Лебина е започнало в началото на XVIII в., като те са били предимно от Косово и Метохия. С косовски корен са родовете Добросавлевичи, Ристичи, Марияновичи, Петровичи. Обаче има и изключения. Цветковичи, Тошичи и Йовановичи водят произхода си от област, която днес граничи с България, а Янковичи и Иличи са от Западна Сърбия. Пауновичи са власи, а Манойловичи са дошли от района на Медведжа (Ябланишки окръг). Ячимовичи са най-старият род, а Ристичи най-многобройната фамилия. Има и нови преселници, шопи от Сурдулишко и Босилеградско.
В село Мириловац не са запазени предания сред староседелците откъде произхождат и най-големия брой родове се смятат за „местни“ без съзнание за предходно отечество. Фамилиите преселени в края на XIX и началото на XX в. помнят своите предходни местообиталища. Божиновичи произлизат от Косово, а Манойловичи по прякор Черкези в Мириловац са дошли също от Косово. Матичи са от Болевецка околия, а Костичи са от Ристовац при Враня. Преди това са живели в Македония. - Тања Добросављевић. Лебина – постанак и развоj. 2010 г., с. 6.
Жителите на Велика Трешневица „са в мнозинството си преселници и то най-вече от трънския край в България“, а има в селото и заселници от Косово, от Пиротска околия и от Скопско. Мала Трешневица е циганско селище, чието землище влиза в атара на Велика Трешневица. Село Сини Вир, което се намира в непосредствена близост на Велика Трешневица има най-голям брой родове с произход от Власотинско, Вранско, Пиротско и Нишко, а значително по-малко са преселниците от Косово. - Станоjе Миjатовић . Белица. Насеља и порекло становништво, књ. 30, 1948 г., с. 94 – 95.
Презимената на отделни семейства и родовите прякори често произхождат от старото отечество, така че се говори, че „голямата фамилия Шливичи в Д. Видово, Стрижа и Г. Видово произхожда от село Шливич при Вучитрън. Фамилията ‘Карамани‘ от Д. Видово е дошла от с. Карамани при Битоля. Радовановичи в Д. Видово са дошли от село Калуджерце при Лесковъц (затова цялата тази фамилия се нарича ‘калугери‘).
Някои родове в Шавац и Долно Видово биват наричани и днес Власи и Бугари. „Обаче, само въз основа на тези названия не може да се определи надеждно дали предците на тези фамилии са истински Власи и Българи или са само Сърби. - Софиjа Милорадовић. Употреба падежних облика у говору Параћинског Поморавља. Балканистички и етномиграциони аспект. Белград. 2003 г., с. 24. преселени от райони до Румъния и България“ – пише София Милорадович. -