Власи в Северна Добруджа е имало и то съпоставимо с българите. Основно са били около р. Дунав. Според Иречек в Добруджа те са към 1878 г. отпреди освобождението около 33000 души. Някои румънски статистики ги изкарват повече, защото броят и около 10 000 мокани, които ежегодно също са там зимно време. Има етнографска група дичени или дичиени, които се опитват да ги изкарат автохтонни, но вероятно са там от Османско време. В по-ново време през 19 век, първата половина и края на 18 век. са прехвърчали преселници там от Влашко и особено от Молдова и Бесарабия. Южнодобруджанския Тутракан, също е бил предимно влашки градец. В Силистра частично са имали малцинство и в още едно две села са имали присъствие. Общо 3-4 хил души от горните са били в Южна Добруджа към 1878 г., а там и във Варненско също са слизали и мокани през зимата. Около 6 300 са заварените власи в Южна Добруджа към 1913 г. от румънските власти при анексията й. Толкова са и в българското преброяване там през 1910 г.