Моето мнение е че първоначално руснаците залагат на нас. Даже спомагат за конструирането ни като осъзнат етнос и нация. Идеята е да се конструира в източните Балкани нещо подобно на тях, което да е морално основание за техни войни срещу османците и завладяване на Проливите. Разглеждали са ни като сродно славянско население, което предстои да бъде погълнато от Руската империя и което предстои да бъде русифицирано. Сърбия и Черна гора са им далече. Тях ги разглеждат като противостоящи буферни славянски държавици на Австрия, респективно на Австроунгария. Нас ни разглеждат като бъдещ обект на анексия по пътя за проливите. Не закъснява и пропагандата, Юрий Венелин написва и разпространяват на два пъти в хиляден тираж по нашите земи книгата му " За древните и съвременните българи". В нея българите са разглеждани като част от руския етнос. Русите според книгата се делят на великоруси, малоруси и волгоруси /болгари/. Книгата обаче много спомага за еманципация на българския елит и интелигенция от елинизма. Отношението обаче се променя, когато виждат че духът е излязъл от бутилката и младата българска интелигенция тръгва да гради самостоятелно независима българска нация и е либерално и проевропейски настроена. Тактическото залитане по униатството през 60-те години на 19 в. е сигнална лампичка за Русия. Все още , през руско-турската война Русия иска голяма про-руска временна българска държава, която в бъдеще мисли че ще анексира. Доминацията на либералите в българската политика, наследници на българското революционно движение и на т.н. "млади" невъзможността да бъдат контролирани довежда до режима на пълномощията през 1881 г. и денонсиране на либералната Търновска конституция. Еманципацията на Александър Батенберг, закономерната предвид събитията от 1881 г. русофобия сред част от българския елит, и събитията от 1883 и 1885 г. и 1886 г. затвърждават разрива.