Човек обаче трябва да е позитивен. Първо да се радва на това което има, а не да съжалява за това което е пропуснал да има. Нищо не е и не е било даденост, никога няма и да бъде. Не е пораженческо да не съжаляваш за изгубени или нереализирани територии, пораженческо е да се тюхкаш за тях. Така се изгражда комплекс, комплексът на вечно прецакания или на прее.бания от съседи и съдбата. А това е контрапродуктивно.Показването на точни по възможност статистики лекува от този комплекс. Вижда се че нещата не са точно такива, каквито са ни ги представяли в училище през детството. Нищо не е черно бяло. По - добре да се концентрираме в успехите, а те не са малко. Все още запазваме държавата си. Не допуснахме навремето да стане руска губерния. Сами се съединихме. Дадохме отпор на Сърбия. Еманципирахме се. В началото на 20 век имахме най-силната армия на Балканите. Бяхме водеща сила в балканската коалиция през първата балканска война. Увеличихме територията си /е не колкото ни се искаше/. Устояхме сами срещу всички през втората балканска война и запазихме частично увеличената си територия. Бяхме фактор в първата световна война, която за съжаление загубихме. След някои вътрешни сътресения и противопоставяния пак се изправихме. Прибрахме си без нито един изстрел Южна Добруджа. Куриозно в един момент през втората световна война бяхме в състояние на война с всички велики сили едновременно. Българи участваха и се биха за разгрома на хитлеризма. България не загуби територии след ВСВ. Попаднахме от източната страна на желязната завеса, което е малшанс, но е географски почти обусловено. Не се разпокъсахме, нямахме своето Косово. Най-голямата славянска държава сме на Балканите. Имаме море. Граничим с голяма плавателна река. Имаме красива природа, която трябва да пазим. Въпреки многото проблеми бързо станахме член на НАТО и на ЕС, нещо което в западните Балкани засега е само мечта.

Редактирано от Dean Dimov на 06.12.19 10:07.