Ако гледаш през призмата на съвремието и в контекста на последващо историческо развитие до степен етническо и национално обособяване. Там, за времето си в ранното средновековие е възможно да са работили други представи за света и околните.
Няма Дунав, Динари, Карпати. Ако ти отърва да живееш там, оставаш. Ако не, се местиш. Преселенията са в ход и случващи се (хеле из Динарите и Карпатите) до много по-късно. Етноса е само условен. Може по език, може по бойна сила или с други белези характеризиран Съставът му е неясен, характеровите белези също.

Господства разбирането за Бог (славен словом), Цар (от цезар, не от василевс, по Божия воля) и Църква (Божия наместница). Вярващ ли си, работи. Когато славиш един Бог и един цар, подкрепени и свързани с единна църковна организация и писменост, имаш империя. Етноса не се отчита дори.

До Свети Сава и Елена Бугарска за царска майка са едно петно в империята. Било Византия, било България. Значими само в заиграването с едните и другите. Де факто, пълна самостойност едва с Костенечки и кодифицирането на отделна писменост и езиков признак.

Дори угрите нямат пълна власт заради вярата, Слово-Славието Божие и църковната организация, наследна от български църковен диоцез с език, процесуалност икнижнина. Всичко е списвано от българи по български модел до Цамблак. Имперското влияние седи в 17 век чак до Трансилвания. Не могат да го преодолеят. То помага и на власите или румъните да се обособят самостойно независимо от унгарско, гръцко или друго влияние, когато и спомен от българска империя вече няма.

Та, мисълта ми е, в средновековието играе представата за Бог, славен на един език, с цар по Божия Воля и водена от единна църковна организация. Това е България, не границите и адванс-постовете по нея. Етноса може да е всякакъв, но без единството на империята и той би изчезнал или не би имал условие за развитие с равенство помежду им. Мото (може би съзната заблуда) на всяка империя. Накрая децата изяждат майка си, но това е вече (до перверзност порочното) гръцкото влияние от църквата при султаните. Гръцката църква с език и защита от Падишаха убива българското имперско влияние в навечерието на националното и етническо обособяване с пълните му характеристики. Но... Църковния език остава. С помощта и на русите.

Така на мен ми изглежда и си ги обяснявам нещата.