Всяка култура онаследява по нещо от предходните. Нашата, българска "беда" е, че по развитие с околните сме древни. Носим степна, с елементи от Иран предполагаемо, но утвърдена сред първите словени, култура. Избуяла в словенска цивилизация с писменост и собствени езиково-църковни и обредни традиции. Просто сме твърде първи и отдалечени от наследниците.
С времето околните се развиват и приемат онаследените български културни паметници за свои.
Като по-късни, дори по-силни в този смисъл, предпочитат да скъсат връзката. Често срещан цивилизационен подход.
Нашето културно наследство е в словенски език, писменост, книжнина, църква и обредност. Защото е първо, бележито и широко разпространено, макар и изменено.
Ние, българите, в книгите си се самонаричаме словени и езика си словенски. За славяни... Там оставяме на по-късните. Това е останало като записано във времето от нас самите. Не друг да ни учи, а първоучители на другите.

Да?.... Да!