Проблемите да се наричаш българин в Румъния стават след Балканските войни. След 1878г. между България и Румъния има неписано правило, че ние не търсим българи там, а те не търсят власи на Балканите. Изключение Добруджа.
Процентът на българи в Румъния е горе-долу равен на процента власи в България. Така че размяната е равностойна. Проблема се повдига при екстремални случаи свързан с териториални претенции.
Румъния не се интересува и от власите останали в Македония след 1878г. България първа започва влашка пропаганда сред власите в Македония с цел да ги отдели от гъркоманията. Ситуацията ескалира след 1903г., когато гръцки андарти нападат някой такива влашки села отказващи се от гъркоманията и правят кланета. Когато тази новина достига Румъния вече обществото и политиците там започват да търсят власите на Балканите и особено в Македония. Има погроми на гърци емигранти в Румъния. Румъния къса дипломатически отношения с Гърция, което значи дефакто война...но нямат обща граница помежду си.
Повдигат се силно националистическите чувства в Румъния. И затова преди Балканската война Румъния иска компенсация от България заради власите в Македония в Силистра и Южна Добруджа.
След 90те румънците почнаха да търсят и власите в сръбско Тимошко, след като двете страни се оказаха за пръв път от двете страни на геополитическите лагери. Което вкара сърбите малко в истерия...
Никога не потърсиха власите в Албания или Гърция...щото не граничат с тях. Ползват ги само при нужди на румънската държава.