"Българите във Влашко (Мунтения и Олтения), традиционно са наричани „сърби“ (sarbi). Всички „сърби“ в южната част на Румъния фактически са етнически българи[13]. Основната част от тях нямат възможност да ползват образование или богослужение на майчин език и по тази причина са подложени на силен процес на асимилация. Въпреки, че преброяванията сочат, че там живеят само няколко хиляди българи, реалният им брой може да достига към 100 000 души, но поради липса на национално самосъзнание те се самообявяват най-често за „румънци“.
Това са българи, наследници на бежанците от османското владичество през 15-19 век. Така по време на Руско-турската война от 1768 – 1774 година, особено при оттеглянето на руските войски, няколко хиляди българи се изселват във Влашко, Молдова и Украйна. Хиляди се изселват във Влашко по време на Руско-турската война от 1806 – 1812 година, като голям брой се заселват по брега на Дунав, където руската администрация ги използва за охрана на границата. Много голям е броят на бежанците при оттеглянето на руските войски, като сред тях са повечето жители на опожарения от руснаците Свищов. Общият брой на българите, установили се във Влашко и Молдова по време на войната се оценява на над 80 хиляди души.[14]
Руско-турската война от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в Източна България – принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава във Влашко – броят на преселилите се по време на самата война само в централните области на княжеството се оценява на 4 – 5 хиляди души.[15]
През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140 – 150 хиляди души, като над 5 – 10 хиляди от тях заминават за Влашко.[16]
През първата половина на 20 век към тях са се присъединили и българите, заселили се в страната по социални или икономически причини. Езиково асимилираните българи, загубили майчиния си език са около 1 милион.
Български села са: Брънещ (в близост до Букурещ)[17], Валя Драгулуй[18], Извоареле[19] и други."
Редактирано от goga на 25.06.19 16:34.
|