Това, което си формулирал, е доста резонно.

Проблемът е, че нямаме реални лостове да го реализираме. С всеки изминал ден ситуацията ще става все по-неблагоприятна, тъй като правителството на Заев ще трупа огромни негативи - ще загуби електорална подкрепа, а и то самото ще се хваща като удавник за сламка, за да не изгуби последните капки от въображаемото си достойнство в очите на избирателите. Какво и кой ще дойде след Заев е доста сложен въпрос. Не, че Заев е цвете за мирисане, но имаше момент, в който можеше да бъде принуден да се съобрази с българските искания за историческа обективност. След Преспа и след референдума, а сега и след ледения душ от Брюксел - не мисля, че на Заев ще му стиска да играе тази роля.

А и няма какво да се лъжем - всичко, което става в Скопие, не е плод на някаква целенасочена българска политика, а на интересите на американците. И Борисов, и Заев, и Ципрас бяха изнудени от един и същи властови център. Само, че Ципрас продаде съгласието си на доста по-проемлива от нас цена, която обаче вероятно ще му струва премиерския пост.

Най-реалистичният сценарий, според мен, при условие, че България спазва някаква минимална хигиена спрямо националните си интереси, е поставяне на нашите условия и искания и твърдото им отстояване. Но трябва да сме наясно, че те няма да бъдат изпълнени в обозримо бъдеще от северняците. И колкото и гадно да звучи - ние трябва да си гледаме нашия двор - икономически растеж, забогатяване и социални придобивки, а дървените глави оттатък Осогово да си отстояват пост-югославизма с цената на застой и задълбочаваща се мизерия. В някакъв момент или ще клекнат, или ще се разпаднат.

Но си мисля, че засега нямаме политик с топки и визия, който да осъществи такъв тип последователна политика.