значи има няколко момента, на които трябва да се обърне сериозно внимание и то най-вече от нашите политици. една от тях е, че северномакедонската страна прави някакви /макар и за сега плахи/ опити да поставя червени линии - като например това, че трябвало задължително Гоце да бъдел записан като македонски революционер, че северномакедонската национална наратива трябвало да започва от средата на 19ти век и други подобни.
значи като първо трябва да е ясно, че единствената страна, която може да поставя червени линии в тази комисия е българската. за съжаление нашия договор със северномакедонците е абсолютно постен в сравнение с този на гърците, т.е. ако ние не видим едно добро развитие оттук нататък, тоя договор или трябва да се анулира или трябва да му се добави един добър анекс, който да го направи да изглежда като гръцкия. т.е. ясно да се покаже, коя страна трябва да се откаже от едни определени свои претенции и съответно да й се наложи договорно какви точно промени в историографията си, образователната си система и т.н. трябва да направи. и в двата случая и в тоя с гърците и тоя с нас тая страна е северномакедонската. навсякъде ясно и гласно и с максимален акцент трябва да се посочва, че на 90% целта на съвместната комисия е да изправя югославската доктрина на македонизма.
сега ето и някои други акценти, които трябва да се направят от наша страна за да не се дава и най-малкия повод на северномакедонците да дишат па камо ли да надигат глава
- въпросът за народността на Гоце не трябва да се разглежда изолирано от въпроса за народността на цялото българско население на тогавашна македония /няма какво да се кълчи един частен случай, когато директно може да се постави общия/
- Гоце като водач на една народно-освободителна организация има ясно изразено национално чуство /каквото има и всеки индивид във всяка една европейска държава в края на 19ти и началото на 20ти век/. поради какви причини тогава северномакедонската страна започва да поставя някакви условия, че първо уж не можело да се определи точно народностното чувство на Гоце и второ, че даже то да било българско пак уж не било толкова "важно" /т.е. отново типични македонистки манипулации/
- друга македонистка трактовка, на коята трябва да поставим директен червен картон, е че значението и важността на определени исторически личности трябвало да се определя спрямо тяхното отношение към определени съвременни нации и техния път на национално обособяване - т.е. Гоце като борец за /уж/ самостоятелна македонска държава е изключително важен само за съвременните северномакедонци /и отново народността му или няма никакво значение, или можело да се остави на втори план/. отново - първо едното няма нищо общо с другото - народността и националността са винаги налице и никакви други оправдания не могат да ги неглижират. втория момент е, че директната връзка между сегашната северномакедонска държавност и борбата на тморо за авотономия е точно никаква или във всеки случай не по-голяма от идеята за независима македония на Александров и Михайлов
- друга македонистка теза, която трябва да се обори е, че ако се кажела истината /всеизвестната такава/, че всички македонски просветни и революционни дейци от 19ти и началото на 20ти век били българи, то северномакедонците щели да останат без национална наратива и евентуално щяла да им изчезне нацийката. отново оправдания да се посяга и да се гаври с български исторически личности като се пробутват някакви нефелни оправдания които всъщност прикриват истинската причина за тия дърпания и това е, че северномакедонските историчари манипулатори нямат човешката съвест да си признаят за десетилетията на лъжи и галимации. а простата истина, която в северна македония трябва да приемат, е че всички исторически личности от областта македония, които са се определяли като българи са и техни. поради простата причина, че предците на повечето от тях са българи. и че в наши дни не само континуитета на националността дава право на това кой може да празнува, тачи и приема дадена историческа личност.
кажи му северномакедонец вместо да го обиждаш
|