Да поясня, макар и струва ми се с оглед на всичко написано от колегите по-горе да няма нужда.
Кирилицата като единна писменост отразяваща звуковите особености на славяно-българския език по всяка вероятност възниква в ранните години в столичната канцелария на цар Симеон Велики или най-общо в Преславската книжовна школа. Кирилицата включва ромейските букви, но със собствено изписване на тези букви, букви заети или силно повлияни от глаголицата, както и някои, които ми е трудно да определя до каква степен са оригинални или заети. Ромейската писменост е наследник на античната елинска писменост, която пък своя страна е заимствана от финикийската азбука до степен, при която дори наименованието на буквите е копирано - алфа, бета/вита, гама, делта на елински диалекти и ромейски нищо не значат, но на финикийски имат конкретни значения като вол, къща, врата (пиша по памет). Глаголицата също е със заемки, включително от отпаднали писмени системи, като има по всяка вероятност и оригинални писмена.
Естествено кирилицата не е приета веднага с възторг и еднозначно, но практическата и полза е неоспорим фактор в държавническо-образователните планове на Симеон. Като единна нова писменост кирилицата започва да се разпространява по всички краища на обширното централизирано царство, но видимо без изявена административна принуда. Все пак в очите на немалко книжници и съвременници това е било отстъпление от Кирило-методиевото дело, така че царете Симеон и Петър е следвало да са дипломатични и да внимават. В западна България и в частност Кутмичевица кирилицата се разпространява успоредно с глаголицата и отнемат десетилетия преди кирилицата поради предимствата си да се наложи над глаголицата като предпочитано писмо. Такива са нещата, дори и да се игнорира цялата одисея с плаващото наименование Македония и македонци във времево-пространствен план.
България тогава, като и днес, е якобински тип, т.е. много силно централизирана държава, където писменост, култура, образование са въпрос на държавна политика.
Путин направи дебела издънка, който ще се отрази на отношенията ни, и нищо без официално лично извинение няма да помогне. Божидар в случая има разбира се право на мнение и изказ, но в основното не е прав.
Смятам, че става дума за провокация в стил съветска имперска политика, но не изключвам възможността, каквато се казва, и най-умният да си е малко прост.
|