|
Тема |
Re: И все пак [re: нaциoбyлrapo] |
|
Автор |
ДyxoтнaBoвaтa (дух) |
|
Публикувано | 02.02.09 14:14 |
|
|
Това пак ми напомня за отговорът на Швейк даден на поручик Лукаш, когато поручикът го попитал колко желания е имала госпожата: "Около шест".
Това за Хитлер и историята около бомбата ми е известно. Но животът не е олимпийски игри - има само един победител. "Почти" не се брои. Освен това, за всичко си има причини...
Втората световна е била една безогледна касапница и поголовно разрушение. Моралът на войната е бил поголовно разрушение. Всеки разрушил, колкото могъл. Хитлер не остави камък върху камък на източния фронт и пращаше Фау-та в Лондон безогледно къде ще паднат. Благодарение на ехото на врората световна, днес човечеството се стреми да се самоизбива по по-прецизен начин...
Прословутите атомни бомби над япония. В моралът на повсеместно изтребление в бясът на втората световна война, принципът е бил "размажи, ги с каквото можеш и колкото можеш". Ако японците имаха бомбата, кой иска да ме убеди че не биха я използвали? Точно те? Хайде холан!
Факт е, че от военна гледна точка бомбите принуждават Япония да капитулира и слага край на войната в Пасифика. Да не говорим, че по онова време не е било ясен целия дпектър от поражения, които атомното оръжие притежава. Наблягало се е на материалната му разрушителна мощ и малко или нщо не се е знаело за дългосрочните ефекти. Имаме можна бомба, във война сме, на фронта гинат войниците ни, противникът не се предава, защо да не я използваме.
ДухотнаВовата
|
| |
|
|
|