Потърси какво е станало през 380 година и най-вече си задай въпроса ЗАЩО е станало. Кой е основният мотив римските императори не само да зарежат преследването на християнството, да се прекъснат вековни политеистични традиции и да наложат със сила една монотеистична вяра? Дали е някакво божествено просветление или е станало цленесочено по съвсем прагматични съображения (качество, което издигнало Рим от едно просто село на провинциални тарикати до доминация на света).

Нещата, за които говориш, че църквата не е оставила почти нищо са много повърхностни, защото не стигат до същността на римския имперски гений - да се видоизменя, приспособява, изоставяйки исторически износени "змийски кожи" и да възприема нови, прагматични доктрини и структури с една единствена цел - доминация. В момента когато политическата доминация става практически неизгодна, се намира ново средство - надполитическо и много по–мощно - средството на вярата в лицето на пирамидално сруктурирания абсолютизъм на монотеизма - абстракцията на всемогъщия Бог и неговият земен "chief executive officer". И понеже "бог високо" ..... довърши си сам това изречение.

Маврите в Испания.... ОК. Не разбрах кое им е общото с римското право, арката, пътните мрежи, фреските на Рафаел, латинският като език на науката, катедралите, стенописите на Микеланджело, геният на Леонардо... и т. н. културно наследство на Антиката и на римската империя, която е в сърцевината на това което наричаме Западна цивилизация. Би ли ми обяснил? Доколкото ми известно, андалузкият ислямски апогей в Испания е през 10 век, сиреч 4 - 5 века преди италианския ренесанс, като в последвалия период бавно и систематически Рим си взема своето...

Главната задача на преподаването е да събуди интереса на студентите към предмета. Ако студентът не прояви интерес и последвало желание да научи, нищо не може да се направи. Знаеш сентенцията: Насила можеш да вземеш, насила не можеш да дадеш. За знанията е може би най-вярно. Та не даването на знания е задачата на преподавателя, а интересно изложение на проблематиката и нейните противоречиви тълкувания. В моите класове се набляга на принципите и основните тенденции, а не на дати и имена (което не значи, че се пренебрегват). Събитията се разглеждат в контекст и се правят заключения и синтез. Старая се часоветени да са повече разсъждение и дискусия, отколкото рецитиране на хронологии... Това е една древна методика, ти знаеш къде се е пръкнала.

Та преподаването може да има само една слабост - скуката на аудиотрията. Откакто съм започнал да преподавам, получавам от деканата предложения за все повече и повече класове и предмети: от перспектива, през история на западните цивилизации, та неотдавна и основи на естетиката... Това не е за да се хваля, а да ти подскажа, че може би умея и познавам това, за което говоря. Тясната ми специалност е не точно социология на обществата, а точно културната приемственост, но тя не може да се разглежда абстрахирано от политическия декор, защото е неговото духовно изражение.

Бъди здрав, не исках да се заяждаме с тебе...

Апропо, не обичам Америка. Но обичам истината и дискусиите водещи до нея. Мразя пропагандите и глупостите, с които биват илюстрирани... Уважавам Америка е може би единственото чувство. Имам повече негативно-критични изказвания за Америка от мнозина от опонентите ми по темата тук взети заедно, но съм се стремял те винаги да са базирани на валидна аргументация. Това че реагирам срещу бомбастични обобщения за страната, която познавам добре още отпреди да емигрирам в нея (акт който внесе много корекции в тези мои чисто когнистични предвартелни представи), не означава че я обичам или мразя. Истината не е въпрос на чувства, а въпрос на факт.

Факт е, че за Америка се говори много "на ангро" от "специалисти" които понятие нямат колко неподлежаща на едно единствено определение е тази уникална страна. Уникална, както с противоречията си, с негативите си, така и с позитивите си, главният от които, според мене, е вътрешно заложеният и механизъм и дух на самоусъвършенстване.

ДухотнаВовата