Моите уважения!
Но от Одоакър и Атила не е останало нищо, а "Рим" като идея продължава да съществува. Християнството (чрез римския епископ), гражданството (със съществуването на свободни градове през цялото Средновековие, особено на Апенините; да не говорим за днешните идеи за свободите на гражданина), универсализмът (не само чрез християнството и латинския език, но и чрез създаването на университети - Болонският университет възниква именно около специалистите по римско право, търсени за търговски и граждански дела много преди Гражданския кодекс на Наполеон; а и - идеята за обединена Европа, както и европейския експанзионизъм) и политическата приемственост (Карл Велики, Свещената Римска империя, Византия, дори Римския султанат на селджукските турци, Наполеон, Римските договори, довели до днешния Съюз) са все "естествени" прояви и продължения на Рим. Да имало е малко прекъсвания - Тъмните векове на Запад (5-8 в.; не знам защо, но често това определение се прехвърля от неисторици към цялото Средновековие, а то от началото на 9-ти век е много римско), но това е съизмеримо и с нашите български прекъсвания. Щом като модерната българска държава намира своите корени в Средновековието въпреки вековните прекъсвания защо и Рим да не съществува и до днес. Така че, Рим съществува и днес, макар и повече като идеи и ценности, но именно идеите и ценностите са определящи за човешкото съществуване (да ме извиняват марксистите).