|
Град Ловеч се намира на границата между Дунавската равнина и северните предпланини на Стара планина. Разположан е от двете страни на Осъм, където реката, извивайки се от скалистата теснина, прави няколко извивки. Изборът на мястото за заселването му - между хълмовете Стратеш, Хисаря и Баш Бунар, е продиктуван, както при всички градове със средновековен произход, повече от стратегически, отколкото от климатични съображеноя. Той е и важен комуникационен възел, където се пресичат основни пътища - север-юг и запад-изток.
Местността около сегашния град е обитавана още от предисторическо време. Едни от най-интересните находки от неолита по българските земи са открити в Деветашката пещера на 24 км от Ловеч. Интересните предмети, намерени при разкопки - сребърни, бронзови и медни съдове, накити и оръжия, каменни оброчни плочкии др.,свидетелствуват за интензивния живот по тези места през периода на античността. Константин Иречек смята, че Ловеч е тракийският град Praesidium, споменаван от Птолемей като разменна станция на тракийските племена. Първата поява на римляните в този район е свързана с похода срещу бастарните в 29г., но окончателното им владичество тук се затвърждава след двата успешни похода на император Траян срещу даките в началото на II век. Следи от мирната строителна политика на този римски император са запазени и в Ловешко.
Отломка от римски саркофаг, вградена в каменен зид на къща
При предишния Ловеч се кръстосват тогава двата главни пътя на Moesia inferior - от Serdica за Marcianopolis и от Oescus за Philippopolis. Макар и да не е установено точното й местонахождение, повечето автори смятат, че Ловеч отговаря на важната римска пътна станция Melta, нанай-късия път от Дунав за Тракия. Ключовото положение на Ловеч като пътен възел и благоприятното му в стратегическо отношение местоположение правят от него една от най- важните крепости северно от Стара планина през средновековието. Особено много градът се издига по времето на Втората българска държава, когато крепостта - родово имение на Асеновци - е основно укрепление по пътя за Търново. От периода IX - XIV в. са разкритите на хълма Хисаря останки от крепостни стени с кули, църкви, жилищни сгради и складови постройки. По склоновете на хълма и върху част от територията на днешния квартал "Вароша" по това време е и средновековният град. След завладяването и от османските поробители крепостта Ловеч първоначално се ползва с известно самоуправление, което загубва след подкрепата оказана на ръководеното от Тодор Балина Търновско въстаниеот 1596 година.
Средновековна крепост-ъглова кула
Новооткрити останки от средновековни постройки в западната част на "Хисаря"
Възстановени стени от крепостната система на "Хисаря"
От това време - края на XVI в.- започва и масовото заселване на колонисти - турци, които се настаняват в равнинната част по левия бряг на р. Осъм. Българското население остава съсредоточено върху стръмния терен на средновековното селище. След неуспешните за Османската империя войни в края на XVII в., при създаденото затворено положение в държавата, Ловеч (в турска транскрипция Лофча) се издига като оживен търговски , занаятчийски, и административен център. Поради благосъстоянието на жителите си е наричан Алтън Ловеч. Възрозденският Ловеч има твърде акитвна икономика. Оснивен поминък на населението са земеделието (лозарство, овощарство), занаятите и търговията. Развитие има и като духовно средище. Още от средновековието той е седалище на епархията. Тук се извършват редица преписи на евангелието и други църковни и апокрифни текстове. Духовният живот не замира и след падането на българската държава под османско робство. Вкрая на XVIII в. в града има седем църкви, като към всяка от тях е имало килийни училища. Първото светско училище е открито през 1840 г. от поп Лукан Лилов. В 1847 и 1848 г. се изграждат две училищни сгради със средства на населението. Ловеч е един от центровете на борбата за църковна независимоствъв вътрешността на страната , а в още по-голяма степени на борбата за национално освобождение. Неслучайно градът е избран от В. Левски за столица на Българския централен революционен комитет. Разорен от отстъпващия башибозук през Освободителната война в 1877 г., Ловеч запада икономически, но не загубва значението си на административен и търговски център, макар и с по- локален характер.
Църквата "Успение Богородично" - изглед от север
Църквата "Успение Богородично" - иконостас, централна част
Редактирано от spider4o™ на 18.07.05 21:15.
|
Познатият и непознат град на люляците - Ловеч
