ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free



Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 18:35 16.11.18 
Градове
   >> Ловеч
* Всички теми Следваща тема *Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
Тема Познатият и непознат град на люляците - Ловеч  
Автор spider4o™ (Иван Костов!)
Публикувано06.09.05 18:51





Град Ловеч се намира на границата между Дунавската равнина и северните предпланини на Стара планина. Разположан е от двете страни на Осъм, където реката, извивайки се от скалистата теснина, прави няколко извивки. Изборът на мястото за заселването му - между хълмовете Стратеш, Хисаря и Баш Бунар, е продиктуван, както при всички градове със средновековен произход, повече от стратегически, отколкото от климатични съображеноя. Той е и важен комуникационен възел, където се пресичат основни пътища - север-юг и запад-изток.

Местността около сегашния град е обитавана още от предисторическо време. Едни от най-интересните находки от неолита по българските земи са открити в Деветашката пещера на 24 км от Ловеч. Интересните предмети, намерени при разкопки - сребърни, бронзови и медни съдове, накити и оръжия, каменни оброчни плочкии др.,свидетелствуват за интензивния живот по тези места през периода на античността. Константин Иречек смята, че Ловеч е тракийският град Praesidium, споменаван от Птолемей като разменна станция на тракийските племена. Първата поява на римляните в този район е свързана с похода срещу бастарните в 29г., но окончателното им владичество тук се затвърждава след двата успешни похода на император Траян срещу даките в началото на II век. Следи от мирната строителна политика на този римски император са запазени и в Ловешко.

Отломка от римски саркофаг, вградена в каменен зид на къща


При предишния Ловеч се кръстосват тогава двата главни пътя на Moesia inferior - от Serdica за Marcianopolis и от Oescus за Philippopolis. Макар и да не е установено точното й местонахождение, повечето автори смятат, че Ловеч отговаря на важната римска пътна станция Melta, нанай-късия път от Дунав за Тракия. Ключовото положение на Ловеч като пътен възел и благоприятното му в стратегическо отношение местоположение правят от него една от най- важните крепости северно от Стара планина през средновековието. Особено много градът се издига по времето на Втората българска държава, когато крепостта - родово имение на Асеновци - е основно укрепление по пътя за Търново. От периода IX - XIV в. са разкритите на хълма Хисаря останки от крепостни стени с кули, църкви, жилищни сгради и складови постройки. По склоновете на хълма и върху част от територията на днешния квартал "Вароша" по това време е и средновековният град. След завладяването и от османските поробители крепостта Ловеч първоначално се ползва с известно самоуправление, което загубва след подкрепата оказана на ръководеното от Тодор Балина Търновско въстаниеот 1596 година.
Средновековна крепост-ъглова кула

Новооткрити останки от средновековни постройки в западната част на "Хисаря"

Възстановени стени от крепостната система на "Хисаря"

От това време - края на XVI в.- започва и масовото заселване на колонисти - турци, които се настаняват в равнинната част по левия бряг на р. Осъм. Българското население остава съсредоточено върху стръмния терен на средновековното селище. След неуспешните за Османската империя войни в края на XVII в., при създаденото затворено положение в държавата, Ловеч (в турска транскрипция Лофча) се издига като оживен търговски , занаятчийски, и административен център. Поради благосъстоянието на жителите си е наричан Алтън Ловеч. Възрозденският Ловеч има твърде акитвна икономика. Оснивен поминък на населението са земеделието (лозарство, овощарство), занаятите и търговията. Развитие има и като духовно средище. Още от средновековието той е седалище на епархията. Тук се извършват редица преписи на евангелието и други църковни и апокрифни текстове. Духовният живот не замира и след падането на българската държава под османско робство. Вкрая на XVIII в. в града има седем църкви, като към всяка от тях е имало килийни училища. Първото светско училище е открито през 1840 г. от поп Лукан Лилов. В 1847 и 1848 г. се изграждат две училищни сгради със средства на населението. Ловеч е един от центровете на борбата за църковна независимоствъв вътрешността на страната , а в още по-голяма степени на борбата за национално освобождение. Неслучайно градът е избран от В. Левски за столица на Българския централен революционен комитет. Разорен от отстъпващия башибозук през Освободителната война в 1877 г., Ловеч запада икономически, но не загубва значението си на административен и търговски център, макар и с по- локален характер.

Църквата "Успение Богородично" - изглед от север

Църквата "Успение Богородично" - иконостас, централна част





Редактирано от spider4o™ на 18.07.05 21:15.



Тема Инспекторат по образованието на МОН - гр. Ловечнови [re: spider4o™]  
Автор spider4o™ (Иван Костов!)
Публикувано18.07.05 21:20



Инспекторат по образованието на МОН - гр. Ловеч

ОБЩИНА ЛОВЕЧ специалист по образованието в общината - Наташа Вълкова
образование - физика и математика, тел. 068-27829
№ наименование тел.код телефони име и фамилия на директора образование, специалност
директор пом. директор канцелария
1 2 3 4 5 6 7 8
1 Лешница ДДПВ 996922 282 234 Марийка Ангелова висше, предучилищна педагогика
2 Ловеч - НУ "Академик Иширков" 068 27942 Моника Станкова висше, начална педагогика
3 Йоглав - НУ "Академик Иширков" 996924 318 Валя Дичева полувисше, български и немски език, тр. и техн.
4 Ловеч - ОПУ "Васил Левски" 068 26143 26297 Валерия Монова полувисше, начална педагогика, олигофренопедагогика
5 Ловеч - ОУ "Васил Левски" 068 24386 21174 Корнелия Маринова висше, биология и химия
6 Ловеч - ОУ "Димитър Димов" 068 23322 20159 Даниела Цочева висше, математика
7 Ловеч - ОУ "Петко Р. Славейков" 068 21031 23954 Любомир Христов висше, английска филология и история
8 Ловеч - ОУ "Христо Никифоров" 068 22036 22256 Венцислав Христов висше, начална педагогика
9 Ловеч - ОУ "Св.св. Кирил и Методий" 068 25929 23489 Николай Томчев висше, физика
10 Баховица - ОУ "Христо Ботев" 996912 286 Павлина Стоянова висше, български и руски език
11 Българене - ОУ "Ан. и В. Карагьозов" 996917 380 311 Поля Денкова полувисше, вългарски и руски език, музика
12 Дойренци - ОУ "Христо Ботев" 969249 230 227 Роза Лишева висше, история
13 Казачево - ОУ "Васил Левски" 9969243 385 327 380 Хр. Трифонова висше, математика и информатика
14 Лисец - ОУ "Паисий Хилендарски" 996911 288 433 Невянка Христова висше, българска филология
15 Малиново - ОУ "Васил Левски" 996910 318 Хасан Караали висше, математика
16 Славяни - ОУ "Васил Левски" 996913 420 520 Галина Гънчева висше, география
17 Слатина - ОУ "Св.Климент Охридски" 996919 286 Димитрина Иванова висше, руска филология
18 Радювене - ОУ "Марин Йонов" 996929 239 440 Валя Тодорова висше, българска филология
19 Абланица - Специално-педаг. интернат 96921 224 373 268 Диянка Генова висше, математика
20 Ловеч - СОУ "Тодор Кирков" 068 22634 21185 Симеон Колев висше, история и философия
21 Ловеч - СОУ "Панайот Пипков" 068 27909 22269 Стефка Жечева висше, бълг.филология, история, философия
22 Ловеч - СОУ "Св. Климент Охридски" 068 23840 23708 23746 Поля Димова висше, история и философия
23 Александрово - СОУ "Кирил и Методий" 996942 2189 2264 2188 Пламен Митев висше, история
24 Ловеч - Природо-математ. гимназия 068 29111, 24356 29144 29144 Димитър Петков висше, математика
25 Ловеч - ГЧЕ "Екзарх Йосиф І" 068 23830 23997, 22314 23831, 24076 Радослав Хитов висше, история, философия
26 Ловеч - Техн. по кожарство и облекло 068 23610 23611 Розка Петкова висше, техн. на кожите, педагог.правоспособност
27 Ловеч - Ветеринарно медицински техн. 068 25727 22019 22051, 41681 - опитна база Йордан Найденов висше, ветеринарна медицина, педагог. правоспос.
28 Ловеч - Техн. по механоелектротехника 068 22070 24081 23602 Гено Вътев висше, дв. с вътр. горене, педагог. правоспособност
29 Ловеч - Техн. по икономика, търг. и услуги 068 24191 23887 23741 Йорданка Мойнова висше, икономика, педагог.правоспособност
30 Ловеч - Професионална гимназия 068 26217 25603 - счетов. 26038 Петрова висше, ПГС, педагог.правоспособност
31 Ловеч - ВСПТУ /към затвора/ 068 20049 23271 Петър Цанков висше, машиностроене
32 Ловеч - Дом за девойки 068 27943 22370 Венета Михнева висше, начална педагогика
33 Ловеч - Дом за юноши 068 24340 24341 Лукан Бакърджиев висше, химия
34 Ловеч - Общогр. ученическо общежитие 068 24750 27937 Илиян Докторов висше, българска филология
35 Ловеч - Общ. детски комплекс 068 24764 27965, 22557 29069, 27972 Атанас Атанасов висше, физкултура
36 Ловеч - Педагог. консулт. кабинет 068 46084 25675 Венета Венкова висше, начална педагогика

______________
spider4o - СУ 2:0


Тема Времето в Ловеч - прогнозанови [re: spider4o™]  
Автор spider4o™ (Иван Костов!)
Публикувано18.07.05 21:24



Прогноза за времето за област Ловеч -

.

______________
spider4o - СУ 2:0

Редактирано от spider4o™ на 18.07.05 22:40.



Тема Географиянови [re: spider4o™]  
Автор spider4o™ (Иван Костов!)
Публикувано18.07.05 21:38



Местоположение


Град Ловеч е разположен на границата на Дунавската хълмиста равнина и предпланините на Стара планина. Намира се от двете страни на р. Осъм, която, излизайки от скалистата теснина, прави няколко красиви извивки. Изборът на мястото за заселването му - между хълмовете Стратеш, Хисаря и Баш бунар, е продиктуван както при всички средновековни градове повече от стратегически, отколкото от климатични съображения. Това местоположение на Ловеч е причина той да се развие като важен комуникационен възел, а не на последно място е засилвало и отбранителните му възможности. През него в миналото е минавал най-късият път от Дунава за Бяло море и от София за Черно море. Релефът на околностите на Ловеч е хълмист и силно пресечен. Разликата между надморската височина на града край реката и тази в горните части е около 80 м. Хълмистият релеф създава голямото природно разнообразие и привлекателност на града. Ловеч е обгърнат от красива равнина. На югоизток той се огражда от малката гола височина Хисаря с останки от стара средновековна крепост. На изток градът се е сраснал със стръмните скали на хълма Стратеш, който е благоустроен в градски парк и е любимо място за краткотраен отдих.
В ловешките околности интерес представляват пещерите. Варовиковият характер на скалите е позволил да се създадат много карстови форми. Ловешките пещери, разположени в красивия пролом на р. Осъм, са били обитавани от първобитния човек. Известни са около 16 пещери.

Община Ловеч заема 946 кв. км площ в североизточната част на Ловешка област. Тя обхваща 22.89% от територията на областта и е на първо място по големина в сравнение с другите седем общини. Има 35 населени места, от които 34 села и 1 град. В административно отношение граничи на север с Плевенска и Пордимска община, на североизток - с Летнишка, на изток - със Севлиевска, на юг - с Троянска, и на запад - с Угърчинска община. Град Ловеч е на границата между Дунавската равнина и северните предпланини на Стара планина и заема речните тераси на река Осъм. На изток е ограден от плато, високо 250 м, с почти отвесен склон към Източната производствена зона. Билото и склоновете на платото се заемат от лесопарк Стратеш, югозападната му част е известна под името “Вароша”, по чиито стръмни склонове е разположен едноименният архитектурно-исторически резерват, сгушен между хълмовете Хисаря и Баш бунар. Това е най-красивата и живописна част на града.

Ловеч се намира на:

150 км от столицата на Република България – София

100 км от аерогара Горна Оряховица

100 км от речно пристанище Свищов

300 км от морско пристанище Варна

150 км от граничен пункт Русе

40 км от железопътен център Левски





Релеф
Община Ловеч е разположена в Среднодунавската хълмиста равнина (долното разширение на р. Осъм), на юг обхваща най-северните разклонения на средните части на Предбалкана, на изток пресича Деветашкото плато и част от Ловчанските височини, на запад - източната част от Беглежко-Радювенския плоскохълмест район.

Релефът е предимно хълмист, в североизточната част – хълмисто-равнинен.

Град Ловеч се намира в Средния Предбалкан. Разположен е в котловина, оформена от Ловчанските височини и широко отворена на север. Ловчанските височини (665 м н.в.) представляват продълговати ридове и хълмове с предимно плоски била и стръмни в горната си част склонове по поречието на река Осъм.

Градът има компактна форма и заема речните тераси на р. Осъм. Средната надморска височина е 200 м. Разнообразие в ландшафта внася хълмът Акбаир (450 м н.в.), който огражда града от юг и чиито източни и южни склонове се спускат стръмно към поречието на р. Осъм с красиви скални образувания. Основната част от гр. Ловеч е разположена в най-ниската си част на 150-190 м н.в. с наклон на терена 3-8%.





Климат
Климатът на Ловеч е умереноконтинентален. Средната годишна температура е 12 С. Ляюто е сравнително горещо, а зимата - студена. Разликата между най-ниската и най-високата месечна температура е 20 АС, а в близкия град Плевен - 24 С. Това говори, че микроклиматът на ловешките околности е по-мек, отколкото в равнината около Плевен, тъй като е запазен от студените северни ветрове. Река Осъм създава през летните горещини известна прохлада.
Количеството на годишната валежна сума (6,55 л/м2) в Ловеч е по-голямо в сравнение с районите на съседната Дунавска равнина. Почти две трети от валежите падат през пролетта и лятото, което е благоприятно за селскостопанските култури. Преобладават западните ветрове.
Климатичните условия на Ловеч още от древността са били благоприятни за живота на човека и неговата стопанска дейност. Околностите на града са заобиколени от китни лозя и овощни градини. На югозапад се очертават широколистни горски формации. Те често се редуват с ливади, поляни, храсталаци, извори, създаващи разнообразието на пейзажа.





Почви и минерални ресурси
Почвената покривка на територията на общината е разнообразна. Преобладават сивите горски почви, а по долините на реките - алувиално-ливадните.

Сивите и тъмносивите горски почви заемат най-голяма площ и са основният почвен тип на територията на общината. Те са дълбоко карбонатни. Мощността на хумусния хоризонт е средно 30-35 см при тъмносивите и 65 см при сивите почви. Механичният им състав е тежко песъчливо-глинест и трудно се обработва. Подходящи са за отглеждане на пшеница, ечемик, овес, царевица, слънчоглед, фуражен грах, а при благоприятни климатични условия върху тях добре виреят лозя и някои овощни видове - сливи, круши, ягоди, праскови.

Съществуват и оподзолени почви. Те имат добре оформен хумусен хоризонт и са подходящи за отглеждане на почти всички зърнени и фуражни култури и захарно цвекло.

Алувиално-ливадните почви са разпространени предимно по долините на реките в общината. Имат лек механичен състав - песъчлив до средно песъчливо-глинест. Режимът на подпочвените им води е в зависимост от този на реките. Мощността на хумусния хоризонт е от 20 до 40 см, а съдържанието на хумус варира от 2 до 5%. Наличието на карбонати по целия почвен слой ги прави рохкави и леки за обработка след обилни валежи и поливания. При комбинирано торене и напояване на тези почви се получават високи добиви от селскостопански култури. Най-подходящи са за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури.

В геоложко отношение територията на община Ловеч е изградена от седименти на долната креда – апт, и отложения на кватернера.

Аптският комплекс е представен от три хоризонта - песъчливо-мергелен, ургонски и теригенен. Песъчливо-мергелният хоризонт е изграден от мергели, сред които се прослояват пластове от варовици и пясъчници,

Ургонският хоризонт е представен от варовици, на места с прослойки от песъчливи мергели, варовити пясъчници и мергели.

Териерният хоризонт е представен от пясъчници и мергели, които са с малка мощност и се редуват помежду си.

Кватернерът е представен от алувиални и делувиални отложения. Алувиалните отложения изграждат руслото и надзаливната тераса на река Осъм. Представени са от чакъли, едрокъсови с валуни и глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини.

Делувиалните отложения покриват склоновете и дебелината им на места достига до 10 м. Представени са от разнокъсови чакъли с глинесто-песъчлив запълнител и песъчливи глини, примесени на места от льосовидни глини.

Геоложко-литоложкият строеж и теренните особености са предпоставка за проявата на специфични физико-геоложки явления и процеси - свлачища, срутища, карстови форми в карбонатни масиви и др.


Водни ресурси
Повърхностни води:
Град Ловеч е разположен на двата бряга на река Осъм, която е десен приток на Дунав. Образува се от сливането на реките Черни и Бели Осъм. За начало е приета река Черни Осъм, която извира югозападно от връх Левски - Троянско-Калоферския дял на Стара планина.

Река Осъм тече в северна посока, пресича северния склон на Старопланинската верига и Предбалкана, при град Ловеч завива на североизток и достига град Левски, Тук отново тече на северозапад и между с. Черковица и гр. Никопол се влива в р. Дунав. Дължината на реката е 314 км, а водосборната площ - 2820 кв. км. Водосборната област в горната част е добре залесена - бук и дъб. Дължината на реката до гр. Ловеч е 74.12 км, водосборната площ - 907 кв. км. Водният отток е неравномерно разпределен през годината. Подхранването на водите на реката е снежно-дъждовно.

Най-високият воден стоеж в реката е отчетен през 1964 г. - 400 см, а най-ниският - 12 см, през 1993 г. Средноденонощното водно количество е 314 м3/сек, а максималното - 885 м3/сек.

На територията на Ловеч река Осъм приема своя ляв приток Гознишка бара и няколко дерета.

Оттокът на р. Осъм е нарушен от изградените на р. Черни Осъм две водохващания, които заедно с каптажа на извор Стенето образуват т.нар. група "Черни Осъм", която подава вода за водоснабдяване на населените места в Ловешка област, в т.ч. гр. Ловеч.

Подземни води:
На територията на община Ловеч подземните води се срещат като пукнатинни, карстови и порови.

Пукнатинните води са формирани в скалните комплекси от мергели„ пясъчници и варовици. Циркулацията им се извършва от пукнатините на скалите и обикновено залягат на голяма дълбочина. Подхранването на тези води става от инфилтрацията на атмосферните валежи.

Карстови води се формират във варовиците. Подхранването им става както от атмосферните валежи, така и от пукнатинните води.

Поровите води са формирани в алувиалните песъчливо-чакълести отложения на р. Осъм. Подхранват се от инфилтрацията на атмосферните валежи и от водите на р. Осъм, с които са в пряка хидравлична връзка. Нивото им е установено от 0.50 до 3.00 м от повърхността. При високи строежи на водите в реката нивото на подземните води също се покачва. Те не са агресивни спрямо цимент, етернит и бетонови съоръжения.

Наличието на редуващи се окарстени варовити комплекси с мергелно-песъчливи, съчетано с редица гънки и разседи, създава условия за съсредоточаване на подземни води и образуване на карстови извори при Ловеч - Гурковото (1.5-10 л/сек) и Владишкото (0.4-27 л/сек).

Подземните води в района се използват за питейно-битово и промишлено водоснабдяване.





______________
spider4o - СУ 2:0

Тема Историянови [re: spider4o™]  
Автор spider4o™ (Иван Костов!)
Публикувано18.07.05 21:40



Ловеч е един от най-старите градове в България. Територията и околностите му са били обитавани още в дълбока древност, предпоставка за което е благоприятното географско положение между планината и равнината. В ловешките пещери Табашка и Васил Левски са открити останки от старокаменната, новокаменната, бронзовата и желязната епоха. Налице са и много свидетелства за живота на първите жители на Ловеч – траките, през ІV–ІІІ век пр.н.е.

Старият град възниква върху развалините на тракийския град Мелта, който вероятно е бил столица на тракийското племе мелди и е играл ролята на разменна пътна станция между тракийските племена, населяващи днешна Румъния, долината на река Марица и Родопите. По-късно, когато римляните колонизират Балканския полуостров, те създават римска станция и наричат града Президиум. Тя има голямо стратегическо значение по един от главните римски пътища - “Виа Траяна”, който свързва Бяло море с река Дунав. Дори и днес ловчалии и гостите на града могат да се разходят по стария римски път “Варош”, по който някога са преминавали римските войници.

През средновековието Ловеч е важен военностратегически център. Първото известие за Ловешката крепост в нашата история се среща във времето на печенежките нахлувания в Северна България - средата на XI век. По време на въстанието на братята Асен и Петър през 1185 г. тя твърдо и отбранява подстъпите към българската столица Търново.


През 1187 г. пред стените й е сключен мир, с който Византия признава независимостта на България. С него се поставят основите на Втората българска държава. Възловото положение на Ловеч спомага за неговото икономическо издигане. В началото на XII век той вече е голям търговски център, който се слави из цяла България. През XIV век е родово владение на цар Иван Александър и става една от първите фактóрии на дубровнишките търговци.

Според някои автори Ловешката крепост е една от най-късно падналите под турско робство - едва през 1446 г., но и тогава запазва значителни права - да не се заселват турци на територията на града, да не се вземат деца за еничарския корпус, запазва си и правото за вземане на мито върху стоките, преминаващи през града. Към края на XVI век по повод участието на ловчалии в подготовката на Търновското въстание тези привилегии са отнети. По същото време цялата долина на река Осъм се колонизира от турците. За около 50 години градът запада.


След затварянето на проливите през средата на XVII век центърът на икономическия живот в България се премества към Пловдив. Ловеч отново се превръща в център, свързващ Южна и Северна България. По това време възникват голям брой ханове и гостилници. Развиват се и занаятите, които обслужват преминаващите кервани. Възражда се търговията, която от своя страна стимулира занаятчийството. Ловешките търговци стигат до Цариград, Одрин, Солун, Виена, Будапеща, Брашов и Букурещ.

Заради богатството си градът е наречен Алтън (златен) за първи път в документ от 1520 г. и за последен път - в документ от 1830 г. От 1780 г. до 1784 г. Ловеч се развива най-бурно. Според някои данни тогава има 20 000 жители. Приблизително такъв брой население (19 575 жители) достига едва през 1959 г. През 1872-1874 г. самобитният възрожденски майстор Колю Фичето изгражда единствения на Балканите покрит мост, който е преустроен през 1931 г. и до днес е един от символите на града.

През 1784 г. е обсаден и изгорен от поробителите. Населението му намалява и поради създаването на Дунавското параходно дружество. През 1877 г. жителите му са 4600. По този начин центърът на търговията се измества от Пловдив към Русе и Свищов и Ловеч губи привилегированото си положение.

През годините градът се развива освен като търговски, и като важен просветен и духовен център. Ловчалии вземат дейно участие в борбите за независима българска църква. През най-непрогледните нощи на османската робия във “Вароша” са построени църквите “Св. Неделя” и “Св. Богородица,” а през 1839 г. за български владика е избран Дионисий Ловчански. В началото на 70-те години Апостолът на българската свобода Васил Левски, изграждайки основите на Вътрешната революционна организация, избира Ловешкия комитет за център и го нарича “Временно правителство на България”. Под името на Апостола на страниците на националната ни история записват имената си неговите ловешки сподвижници:

Христо Иванов-Големия (Книговезеца) - народен представител в Учредителното събрание от 1879 г. Умира през 1898 г. във Велико Търново.

Марин Поплуканов (25.05.1845-13.05.1913 г.) - член на БРЦК, виден общественик. Народен представител от Учредителното събрание от 1879 г. Кмет на Ловеч през 1883-1884 г. и 1888-1890 г.

Иван Драсов (15.03.1848-27.09.1901 г.) - член на БРЦК и негов секретар. Народен представител в Учредителното събрание от 1879 г. Първи кмет на Ловеч след Освобождението. Околийски управител в Берковица, Троян, Севлиево, Свищов, Търново и Варна.

Димитър Пъшков - член на БРЦК, виден общественик след Освобождението. Неколкократен народен представител, включително и в Учредителното събрание от 1879 г. Умира през 1926 г.

Величка Хашнова - укривателка на Левски. Умира през 1906 г.

Мария Сиркова - укривателка на Левски. Умира през 1911 г.

По време на Априлското въстание неустрашимият войвода Тодор Кирков е обесен на Табашкия площад.

През Руско-турската война Ловеч на два пъти е освобождаван с помощта на руските войски. Окончателната победа над поробителите е извоювана на 22 август 1877 г. Незаличим остава подвигът на Васил Колев и Цачо Шишков, пожертвали живота си в храбра, но неравна битка с турската орда.

След Освобождението се изселват турците, а също така и част от българите. Свободен Ловеч наброява едва 4600 души. Значителна част от занаятчиите напускат града, защото няма на кого да продават стоките си.

Освобождението на България от турско робство изиграва ролята на буржоазнодемократична революция. У нас започват да проникват масово чужди стоки, появява се и местна индустрия, което пък довежда до разоряването на широките народни маси.

Барокови къщи


През първите 22 години на свободна България Ловеч е окръжен център на Ловешка, Троянска и Тетевенска околия. През периода от 1901 г. до 1959 г. той е околийски център, след което става окръжен град. От 1987 г. е областен център.

Днес Ловеч е един красив и модерен град, който грижливо съхранява и атмосферата на отминалия век.


______________
spider4o - СУ 2:0


Тема Населениенови [re: spider4o™]  
Автор spider4o™ (Иван Костов!)
Публикувано18.07.05 21:43



НАСЕЛЕНИЕ

Долината на р. Осъм е била обитавана още от най-далечни пред исторически времена. Първите заселници са намерили тук добри условия за живот. Разкрити са много останки от каменната епоха и неолитни селища. Тракийските племена също са имали свои селища на много места. Римляните намерили долината на р. Осъм заета от тракийците, основали градове и прокарали по долината важни пътища, които свързвали Дунавската с Тракийската низина. Траките дочакали славяните към V — VI в- и им завещали името на своята река - Asamus, което славяните осмислили и промени ли на Осъм.
Славяно-българското заселване през този период било вече масово. То оставило най-трайни следи със своите по-големи селища. Между тях важно място заема пътната станция Мелта, която учените локализират в днешния Ловеч. Около нея се извършва най-масовото заселване на славянско и българско население. За това заселване преди образуването на българската държава няма нито писмени, нито археологически данни.
Завладяването на Ловеч от турците внася съществени изменения в етническия състав на населението му. През XVI в. поради икономическото замогване на населението и забогатяването на града той е наречен Алтън Ловеч (Златен Ловеч). Турският пътешественик Евлия Челеби (XVII в.) описва Ловеч като важен търговско-занаятчийски център с около 3000 къщи, т. е. с не по-малко от 10 000 души население.
През 1837 г. Ами Буе определя населението около 12 000 души, а през 1871 г. Феликс Каниц споменава, че то е около 11 000 души. Според него намаляването на населението е свързано с честите епидемии и с войните.
В края на XVIII и началото на XIX в., по време на кърджалийските и други вълнения, много от ловчанлиите напуснали града. По време на Руско-турската война от 1810 г. част от населението на Ловеч се преселило във Влашко. През този период чумните епидемии отнели живота на много граждани.


______________
spider4o - СУ 2:0


Тема Видни гражданинови [re: spider4o™]  
Автор spider4o™ (Иван Костов!)
Публикувано18.07.05 21:44



Ловеч дава на България видни политически дейци: Васил Радославов – два пъти министър-председател (1886-1887 г. и 1913-1918 г.), Димитър Въчов – подпредседател на ІV ВНС и министър на народното просвещение (1899-1900 г.), ген. Никифор Никифоров – военен министър (1911-1913 г.), Сирко Станчев – адютант на цар Борис ІІІ, Петър Пешев – министър на просвещението (1913 г.), Петър Тодоров – министър на финансите (1923-1926 г.), и др. Градът е родно място и на много видни учени, членове на БАН, сред които: проф.д-р Стефан Петков - ботаник, проф. Анастас Иширков - основател на географската наука в България, проф. Беньо Цонев - един от създателите на българското езикознание, проф.д-р Стефан Ватев - основоположник на педиатрията в България, проф. д-р Тошко Тошков - лекар хигиенист, проф. д-р Михаил Минев - анатом патолог, академик Иван Урумов - ботаник, Димитър Димов - писател, и др. Тук е роден и израснал първият български космонавт Георги Иванов.

Със званието "Почетен гражданин на Ловеч" от 1887 до 1999 г. са удостоени 27 личности, свързали живота си с Ловеч:

Екзарх ЙОСИФ - Ловешки митрополит, 1887 г.

Феликс КАНИЦ - изследовател етнограф, 18.07.1902 г.

Ген. Алексей КУРОПАТКИН - руски генерал, участвал в освобождението на Ловеч, 16.09.1902 г.

Полк. ГЕМБИТЦКИ - руски полковник, участвал в Освободителната война, 4.01.1903 г.

Д-р Васил КАРАКОНОВСКИ - лекар, общественик, политик, 4.01.1903 г.

Рачо ДИМЧЕВ - ловешки търговец, дарител, 19.01.1904 г.

Ген. Пьотър ПАРЕНСОВ - руски генерал, участвал в освобождението на Ловеч, 31.08.1907 г.

Ген. Иван ТУТОЛМИН - руски генерал, участвал в освобождението на Ловеч, 31.08.1907 г.

Проф. Анастас ИШИРКОВ - основател на географската наука в България, 15.01.1934 г.

Инж. Трифон ТРИФОНОВ - ловешки инженер, дарител, 25.03.1936 г.

Проф. д-р Стефан ВАТЕВ - основател на педиатрията в България, 26.11.1936 г.

Проф.д-р Стефан ПЕТКОВ - ботаник, 6.12.1936 г.

Иван МАРТИНОВ - писател, 24.03.1972 г.

Димитър ПЕТКОВ - композитор, председател на Люляковите музикални тържества, 26.04.1979 г.

О. з. ген.-майор Георги ИВАНОВ - първият български космонавт, летял със "Съюз 33", 29.04.1979 г.

Николай РУКАВИШНИКОВ - руски космонавт, 29.04.1979 г.

Алексей ЕЛИСЕЕВ - руски космонавт, 29.04.1979 г.

Борис ЛУКАНОВ - артист, 27.01.1983 г.

Дочо ШИПКОВ - политик, общественик, 28.04.1983 г.

Братан ЦЕНОВ - спортист, борец, олимпийски и световен шампион, 29.09.1983 г.

Борис Маркус - руснак, участник във Втората световна война, 6.09.1984 г.

Людмила Савелиева - руска актриса, за ролята на Юлия Вревска, 26.10.1984 г.

Данаил Василев - композитор и музикант, 03.10.1986 г.

Петър Хубчев - футболист национал в отбора, класирал се четвърти в света през 1994 г., 14.08.1994 г.

Проф. д.ф.н. Иван Лалов - физик, 11.05.1999 г.

Акад. Димитър Мишев - учен, 11.05.1999 г.

Петер Найгефинт - кмет на Ерфурт, Германия, 11.05.1999 г.

Панайот Пипков - композитор, 2001 г.

Любомир Пипков - композитор, 2001 г.

Панталей Димитров - кмет на Ловеч - 2002 г.

Теофан Сокеров - художник - 11.05.2003 г.



О.з. ген.-майор
Георги Иванов ИВАНОВ


______________
spider4o - СУ 2:0

Тема Карта на град Ловечнови [re: spider4o™]  
Автор spider4o™ (Иван Костов!)
Публикувано18.07.05 21:46





______________
spider4o - СУ 2:0

Тема Re: Познатият и непознат град на люляците - Ловеч [re: spider4o™]  
Автор kaлeko (джинго от класа)
Публикувано19.07.05 13:45



спиедрчо, като си тръгнал, я вземи и на Троян да му направиш такава презентация

Да прогоним циганизацията!


Тема Re: Карта на град Ловеч [re: spider4o™]  
Автор Ayvi (оптимистка)
Публикувано24.07.05 23:41



Браво бе! Потрудил си се здраво. Ще ми се и аз да дам принос, но имам малко бебе и нямам почти никакво време. Само от време на време късно вечер. Иначе имам източници на инфо.





Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
*Всички темиСледваща тема*Кратък преглед
Клуб :  


Clubs.dir.bg е форум за дискусии. Dir.bg не носи отговорност за съдържанието и достоверността на публикуваните в дискусиите материали.

Никаква част от съдържанието на тази страница не може да бъде репродуцирана, записвана или предавана под каквато и да е форма или по какъвто и да е повод без писменото съгласие на Dir.bg
За Забележки, коментари и предложения ползвайте формата за Обратна връзка | Мобилна версия | Потребителско споразумение
© 2006-2018 Dir.bg Всички права запазени.