НАСЕЛЕНИЕ

Долината на р. Осъм е била обитавана още от най-далечни пред исторически времена. Първите заселници са намерили тук добри условия за живот. Разкрити са много останки от каменната епоха и неолитни селища. Тракийските племена също са имали свои селища на много места. Римляните намерили долината на р. Осъм заета от тракийците, основали градове и прокарали по долината важни пътища, които свързвали Дунавската с Тракийската низина. Траките дочакали славяните към V — VI в- и им завещали името на своята река - Asamus, което славяните осмислили и промени ли на Осъм.
Славяно-българското заселване през този период било вече масово. То оставило най-трайни следи със своите по-големи селища. Между тях важно място заема пътната станция Мелта, която учените локализират в днешния Ловеч. Около нея се извършва най-масовото заселване на славянско и българско население. За това заселване преди образуването на българската държава няма нито писмени, нито археологически данни.
Завладяването на Ловеч от турците внася съществени изменения в етническия състав на населението му. През XVI в. поради икономическото замогване на населението и забогатяването на града той е наречен Алтън Ловеч (Златен Ловеч). Турският пътешественик Евлия Челеби (XVII в.) описва Ловеч като важен търговско-занаятчийски център с около 3000 къщи, т. е. с не по-малко от 10 000 души население.
През 1837 г. Ами Буе определя населението около 12 000 души, а през 1871 г. Феликс Каниц споменава, че то е около 11 000 души. Според него намаляването на населението е свързано с честите епидемии и с войните.
В края на XVIII и началото на XIX в., по време на кърджалийските и други вълнения, много от ловчанлиите напуснали града. По време на Руско-турската война от 1810 г. част от населението на Ловеч се преселило във Влашко. През този период чумните епидемии отнели живота на много граждани.

______________
spider4o - СУ 2:0