|
Съжалявам, ако има грешки, но нямах време да внимателна редакция
------------------------------------------------------------------------------------------------
С.А.Лузина
(Московски Педагогически Университет)
Логиката на приказния образ
(Символиката на "пръстена" в епопеята на Дж.Р.Р.Толкин “Властелинът на пръстена")
Публикувано за пръв път в сборника "Семантика слова и семантика текста", М., 1994.
--------------------------------------------------------------------------------
“Ако разглеждахме фантастиката, както разглеждаме логиката, то щяхме да открием изкуството на измислянето”.
Новалис "Фрагменти"
“Ако се погледне в дълбочина, то няма дума, която да бъде разбрана докрай”
Пол Валери
“Думите приличат на горния слой вода над тинята”
Витгенштайн
В приказно-митологичния контекст думата, имаща изначална способност към семантично разширение и вариативност, придобива напълно нови оттенъци, влиза във всевъзможни вариативно-асоциативни връзки нехарактерни в друг контекст, но закономерни за вълшебните приказки.
Джани Родари в своята книга “Граматика на фантазията”, анализирайки логиката на съграждането на приказното произведение, сравнява многомерността на образа във вълшебната история с ефектът на хвърления във водата камък: “така и думата, случайно попаднала в главата ви, тласка вълни нашир и на дълбочина, предизвиква безкрайна редица от верижни реакции, извличайки при своето “падане” звуци и образи, асоциации и мечти. Този процес е тясно свързан с опита и паметта, с въображението и сферата на подсъзнателното и се усложнява още повече, от това, че разумът не остава пасивен а постоянно се меси, контролира, приема или отхвърля, създава или разрушава”.
Всеки конкретен образ от вълшебната приказка има своите особености и в същото време цялото му съществуване се подчинява на определените закони на “вълшебното”.
Още в творчеството на ранните немски романтици (Л.Тик и Новалис) се проявява стремежът да се определят някои закономерности на приказния свят, неговото възникване и съществуване..
Проблемът на логиката на “вълшебното” интересува и Я.Е.Голосовкер, който в книгата си “Логиката на мита” отбелязва някои определени закономерности при построяването на приказно-митологичния сюжет изследва специфични черти на приказния образ.
Джани Родари в “Граматика на фантазията” открива законите на вълшебната приказка, като дава своебразните подходи и логически операции на “измислянето”
Съществуващите изследвания дават разнообразни методи за анализ на думите във вълшебната приказка. В настоящата работа се взема в предвид необходимостта от разглеждане на логиката на приказния образ, образът от конкретния материал, тъй като това дава възможност да видим нови граници за осмисляне на проблема.
Творчеството на Дж.Р.Р. Толкин дава изключително богат материал за подобно изследване, интересни са също така и теоретичните разсъждения на английския писател за вълшебната приказка, изказани в неговото есе "Fairy-stories".
Продължавайки традицията на немските романтици, Толкин вижда във фантазията “Магическа сила”, способна да промени света, като обикновените, баналните неща, украсени с ореола на “вълшебното” придобиват ново звучене: “ във всички вълшебни приказки се използват някакви прости и фундаментални неща, но докоснати от фантазията ....... тази простота започва да сияе с нова светлина.”
Тази вътрешна промяна на предметите и явленията е свързана със способността на думите към комбинативност и вариативност, когато съчетанието между нещата поражда нови значения: “Фантазията създава вторичен свят, трансформирайки по особен начин реалния свят и всичко в него: съединява по новому части на съществителните и придава нов смисъл на прилагателните”.
При Джани Родари съществува термина "Бином на фантазията", разкриващ същността на процеса на създаването на приказния образ:
РЕАЛНО + РЕАЛНО = ВЪЛШЕБНО
Така, например, са се родили баба-яга, принцесата-лебед, кентавърът и др.
При Толкин намираме множество такива образи, един от тях е хобитът /от homo – човек и rabbit – заек/. Сблъсквайки тези две понятия Толкин постига ефекта на “вълшебното”. Разкривайки същността на новия образ, Толкин използва многозначителната семантика на всяко отделно понятие, показвайки и съединявайки ги в асоциативни вериги.
ЗАЕК – ДУПКА /домовете на хобитите приличат на дупки с кръгли прозорчета/ СЕМЕЙСТВЕНОСТ /пристрастието на хобитите към рисуването на родови дървета/ и др.
ЧОВЕК – хобитите наследяват чертите на порядъчния англичанин от викторианската епоха, те предпочитат планираното, спокойно съществуване в уютната Хобитания.
Разширението на образа идва от конструирането, появяването на асоциативни връзки, и постепенното обгръщане на образа с подробности. Толкин въвежда географски описания, исторически събития, истории на многочислените членове на родата на главните герои, включва съществуването на Хобитания в контекста на историята на Средната земя, където на хобитите предстои да изиграят главната роля.
Отдалечавайки се от “бинома на фантазията”, Толкин разширява синтетичния образ до безкрайност, без да ограничава неговите възможности за вътрешно саморазкритие.
И така се появява необходимостта от цялостен анализ на конкретния символ. Тази задача е била поставена от А.Ф. Лосев във “Философия на името”: “За да се обясни смисълът във всичките му смислови връзки, в цялата му структурна взаимосвързаност и самопораждаемост трябва една категория да се обясни с друга категория, за да се види, как една категория поражда другата, и всички заедно – една друга, едейтически оставайки в сферата на символа”
Да вземем да цялостно изследване централния символ в поетиката на Дж.Р.Р.Толкин – ПРЪСТЕНЪТ и да се опитаме да проследим закономерностите на съществуването му в приказния контекст на епопеята “Властелинът на пръстените”.
ПРЪСТЕНЪТ – един от най-универсалните образи в поетиката на Толкин, носи огромно смислово натоварване.
Основната черта на всеки един приказен образ при Толки е многослойността, която се проявява в наличието на няколко пласта, културни наслоения: 1) фолклорен, 2) митологичен, 3)вълшебно-приказен, 4)литературно-художествени реминисценции и т.н.
Да разгледаме символиката на пръстена в контекста на фолклорната приказка:
В приказния контекст всяко свойство на предмета играе своя “вълшебна” роля. ПРЪСТЕНЪТ е традиционно вълшебен предмет, който надарява собственика си с вълшебна мощ.
ВЪЛШЕБНИЯ ПРЪСТЕН има няколко магически свойства:
- прави собственика си невидим
- запазва младостта му
- цели рани
- отваря вход към вълшебен свят
Тези свойства на ПРЪСТЕНА са често срещани в фолклорната и художествената вълшебна приказка. Ето няколко примера. Последната функция на пръстена – връзката с иреален, приказен свят е любим мотив в ирландските сказания. В едно от тях /”Строителят Гоб”/ героят вижда през вълшебния пръстен света на елфите. “Той свали пръстена от ръката си и й даде да погледне през него във вълшебния свят. И тя видя танцуващи и веселящи се елфи и шестдесет прекрасни юноши играещи насред зелената долина”.
Често магическата способност на пръстена за пренася героя в друг свят се използва от К.С. Луис в неговите “Хроники на Нарния”, като при него това качество на пръстена придобива МНОГОКРАТНОСТ на проявяването си: героят надявайки вълшебния пръстен попада в различни епохи и места на вълшебната страна.
И така ПРЪСТЕНЪТ има четири магически свойства и всички те се запазват при Толкин, преобразуват се и придобиват нови оттенъци на значението.
Билбо Бегинс и Фродо Бегинс, слагайки на пръста си пръстена стават невидими. Но при Толкин това свойство на вълшебния предмет, проявява своята противоположна, отрицателна същност: героите могат да загубят своята телесност, да станат полурпозрачни и накрая да се стопят. Тази участ е сполетяла слугите на Саурон – назгулите, който се превръщат в призраци под въздействието на пръстена на всевластието. По този начин, свойството невидимост не остава за героите безвредно и таи в себе си страшна опасност.
Проявление на второто качество на пръстена – способността да спира времето – ние наблюдаваме и при елфите в Лотлориен, където времето лети, но то оставя отражение само в очите на елфийските владетели Келеборн и Галандриел- на която принадлежи един от елфическите пръстени. Пръстенът на всевластието, попадайки първо при Билбо а после при Фродо, им дава младост и забавя стареенето. Но и в този случай пръстенът проявява своята амбивалентност – постепенно умира душата, героят става подозрителен, мнителен и зъл. Най-ярък пример за това е Ам-Гъл, чиято душа, по думите на Толкин е “разядена от пръстена” макар, че гнусното, отвратително тяло продължава да живее.
Третото свойство – способността да лекува се проявява само при елфическите пръстени. Те могат за изцеляват рани нанесени дори от призраци. Но в същото време пръстенът е оръжие на врага – то погубва душата, подчинявайки я на властта на Моргот.
И накрая, четвъртата особеност на пръстена – връзката със света на “магическото”, придобива при Толкин съвсем нов смисъл.
В основата на това преобразуване на образа, лежи пълното отрицание на Толкин на границите на приказния свят. В есето си "On Fairy-stories" той се отказва от един традиционен момент във вълшебната приказка – въвеждането на героя във вълшебния свят.
В литературната приказка присъства момента на попадането на героя в приказката с помощта на различни предмети. Например при Л.Карол, Алиса пада в заешка дупка, а в други неговите произведения героите попадат във вълшебния свят скачайки в огледалото, влизайки в шкаф или надявайки халка. Но такова магическо преместване е винаги временно и е неизменно свързано с завръщане, пробуждане и разрушаване на “илюзията за реалност” на вълшебния свят, което е неприемливо за Толкин. За него пространството на вълшебната страна е напълно реално, безгранично, и не може да се разрушава основното обаяние на приказката, връщайки читателя в реалността, разрушавайки магията и причинявайки му разочарование.
Толкин използва магическата способност на пръстена за преместване, но я свързва с разбирането си за МНОГОМЕРНОСТ на приказното пространство.
При Толкин възниква ново осмисляне на иреалното. Иреалното – това е светът на призраците, невидим дори за героите в приказката. Виждат го само някои: “елфите, които са родени на Благословената земя и затова им е достъпен призрачния свят” /например Всеславур/. Призрачния свят е достъпен и за назгулите – деветте призрачни конника, които се подчиняват на волята на пръстена.
Фродо, слагайки пръстена на всевластието попада в света на Призраците и започва да вижда материализираната същност на назгулите и те също го виждат, макар, че без въздействието на пръстена той им е трудно достъпен.
При Толкин ПРЪСТЕНЪТ може да прехвърля носителя си само в границите на МНОГОМЕРНОСТТА на приказното пространство.
В тези примери се проявява още една черна на универсалния приказен образ – развитието на многозначност и амбивалентност. Поляризацията на смислообраза го включва в процеса на дострояване и разширено конструиране.
Това свойство на приказно – митологичния образ разкривя Е.Я. Голосовкер в книгата си “Логиката на мита”: “контрастът, със своето отблъскване стимулира движението на образа към усилване или отслабване, или усложнения и превключване на смисъла създавайки междинни логически нива по низходящата и възходяща крива, т.е. контрастът предизвиква последователна метаморфоза в рамките на съвкупния образ, разкривайки неговите единични проявление до пълното изчерпване на неговия смисъл.”
При Толкин процесът на доизграждане протича на две равнища: общокултурно и вътрешноавторово.
Общокултурният контекст включва още няколко подтекста /нива/, свързани с понятието за МНОГОСЛОЙНОСТ: фолклорен, митологичен, литературно- художествен и др. Общокултурният контекст включва в себе си множество асоциативни паралели и реминисцентни връзки с различните тълкувания на символиката на пръстена. Всеки пласт налага определен отпечатък върху семантиката на образа в конкретното произведение. Толкин взема цялостното възприятие на образа в цялото му многообразие и се включва в общия процес на културно доизграждане на образа “до пълното изчерпване на възможните комбинации, до затварянето на логическата крива на смисъла в кръг”. Всяко ново тълкувание на образа, разширява неговата семантика, разкрива неговите потенциални възможности.
Авторовият контекст продължава развитието на образа. При Толкин много символни образи минават през определени етапи на развитие и модификации от произведение към произведение т.е. формирането на смисъла стана в рамките на цялостното творчество на писателя.
Обогатявайки символа с асоциативни връзки от общокултурната традиция, Толкин преосмисля неговото исконно тълкуване, разширява го, пречупвайки семантичната гама на образа през призмата на определения контекст.
От друга страна Толкин, предполагайки включването на читателя в процеса на конструиране на значението, настоява на свободата на читателските асоциации.
И така, анализът на видеоизменението на символиката на ПРЪСТЕНА в контекста на фолклорната традиция, показва, че в дадената ситуация Толкин блестящо използва склонността на символа към амбивалентност, наблягайки на отрицателните свойства на вълшебните предмети.
В митологичния контекст ние наблюдаваме паралели с някои разбирания на скандинавските и германските народи. Например, финландците възприемали слънцето като златна халка, която съдържа в себе си огнена материя: “Възнеси огъня на небето в средата на златна халка, нека свети през деня и почива през ноща, да изгрява сутрин и да залязва вечер”. “В северно германска сага се разказва за море, в което от началото на света плува лебед, който държи в човката си пръстен: когато изпусне този пръстен, ще настъпи краят на света”.
Най-интересни за съпоставителен анализ са митовете за “съкровището на Нибелунгите”, включващи мотив за “злато” или “съкровище” като източник на вражда и зло в света. Този мотив се среща в “Сага за Велсунгите”, “Млада Еда”, “Стара Еда”, “Песен за Нибелунгите” и в много други романски и германски легенди. По-късно той намира своето музикално въплъщение в операта на Рихард Вагнер “Пръстенът на Нибелунгите”.
Толкин дава своето осмисляне на този сюжет в създаването на ПРЪСТЕНА НА ВСЕВЛАСТИЕТО.
В символиката на пръстена с най-голяма сила се проявява още една черта на приказния универсален образ - СПЕКТРАЛНОСТТА.
При Толкин съществуват 20 пръстена – 19 от тях изковани от Келебримбор и един от властелина на Мордор – Саурон. За това ни разказва една от най- старинните легенди на Средиземието.
Тук отново се връщаме към термина на Джани Родари “бином на фантазията”, тъй като във всеки един случай съчетанието на две понятия дава нова смислово гама и множество интерпретации.
За пръстените на джуджетата не знаем почти нищо, само че са седем – число с магически смисъл, което се вписва в общокултурния контекст.
Деветте пръстена, дадени на хората от Средиземноморието ги превръщат в назгули – слуги на Саурон /идва от “гул” – “зла магия”/. Толкин им дава множество други имена: черни конници, крилати вестители, пръстеноносци, улайри /от елфическото: “не-светло, мрак”/. Важността на тези имена за Толкин е много голяма, той като те разкриват различните граници на този образ.
Най-загадъчни са трите пръстена на елфите и Пръстена на всевластието.
Трите елфически пръстена са направени от ръцете на Келебримбор и за разлика от другите пръстени не попадат в ръцете на Сарон. Според замисъла на своя създател, те съдържат в себе си силата на трите стихии – ОГЪН, ВЪЗДУХ И ВОДА. Характеристиката на пръстените е дадена от Толкин в приложението към “Силмарилион”, включващо тълкувания н различните елфически родове и описание на всичките митологически и легендарни герои от произведенията на писателя.
“ВИЛЯ” – пръстенът на въздуха, синия пръстен със сапфир е даден първо на Гил Галад а после попада при Елронд./вил – елф. вода
“НАРЯ” – пръстенът на огъня, червения пръстен е пазен от Кирдан а после предаден на Гандалф / нар – елф.огън
“НЕНЯ” – пръстенът на водата, белия пръстен с адамант, притежание на Галандриел / нен – елф. вода
Тези пръстени, скрити от Врага, съхраняват своята добра магическа сила, но в същото време те зависят от другите пръстени. С разрушаването на пръстена на Всевластието, носещ зло, с загубата на могъществото му, другите също губят своята сила. Тук се проявява още едно свойство на универсалния митологичен образ – ЦЯЛОСТНОСТ. Амбивалентните страни на един образ съществуват в диалектическо единство: съотношението между Добро и Зло запазва равновесието, нараства Доброто – противопоставя му се не по-малко Зло, с гибелта на Злото загива всичко магическо.
Накрая ПРЪСТЕНЪТ НА ВСЕВЛАСТИЕТО – най-загадъчния и универсален, обединяващ в себе си всички останали пръстени. В това проявление на символа се намира най-силната способност на образа към обобщение. Това е символ на злото и едновременно с това реално въплъщение на ВЛАСТТА.
При Толкин двете понятия ВЛАСТ и ЗЛО са неразделни. Тук виждаме още едно много важно свойство на приказно-митологичния образ – способността да се въплъщава някаква идея т.е. МАТЕРИАЛИЗАЦИЯТА на идея.
В контекста на общокултурната традиция трябва да отбележим трансформацията на древния мотив за “златото на Нибелунгите”. Анализът на видоизменението на това понятие при Толкин, показва как се променя самото понятие за ЗЛО.
Първоначално в легендите за “съкровището на Нибелунгите”, се разкрива материализацията на идеята за “златото – зло”, където съкровището сее алчност и вражди между хората. В една от тези легенди, тази идея реално се въплъщава от ДРАКОН: “Златото на Нибелунгите е представяно първоначално като една СЪДБОВНА СИЛА, като ЗЛОТВОРНО И СТРАШНО ЧУДОВИЩЕ, подобно на Левиатан, който изпълзявайки от мрака, че пусне на свобода всичките най-пагубни човешки страсти”.
Постепенно в митологическата традиция този образ се преобразява от ДРАКОН в СЪКРОВИЩЕ, охранявано от ДРАКОН /например Фафнир в “Еда”/, въвежда се мотива за пазителя на съкровището. В скандинавския вариант пазител на съкровището е джуджето Андвари, което в образа на щука, се скрива в дълбок поток, където пази огромно съкровище: впоследствие съкровището е извадено от потока и станава причина за кървавата вражда, съставляваща съдържанието на древната Еда за Сигурд и немската поема за Нибелунгите. Този образ на джуджето Андвари явно комуникира с образа на Ам-Гъл при Толкин. В “Сага за Велсунгите” за пръв път се появява пръстенът на Андвари и мотива за открадването му: “Локи откраднал златото на Андвари. И когато дал всичкото злато му останал само един ПРЪСТЕН, но и него взел Локи. Тогава джуджето промълвило, че смърт очаква всеки който вземе пръстена, и златото също така”.
Тук са интересни два момента: първо понятието за “СЪКРОВИЩЕ” се фокусира/стеснява до ПРЪСТЕН, за пръв път се поява този образ, който ще стане по-късно централен при Толкин. В поетиката на Толкин ПРЪСТЕНЪТ побира в себе си цялото богатство на предшествуващите смислообрази, съхранявайки и разширявайки неговата семантика като носител на ЗЛОТО.
Второ, появява се мотива за “проклятието”, което в мита става сюжетообразуващо. При Толкин то значително се променя, но в същото време продължава да играе “съдбовна” роля в живота на героя. Проклятието ляга върху всичко герои, притежавали го. Пръв умира Исилдур, който не пожелава да унищожи пръстена, той побеждава Врага откъсвайки пръстена от ръката на Саурон, но не може да победи изкушението за използва могъщата му сила. В крайна сметка пръстенът го убива. Но Толкин кардинално променя самото понятие за ЗЛО: пръстенът тук не предизвиква алчност а стремеж към ВЛАСТ. ПРЪСТЕНЪТ НА ВСЕВЛАСТИЕТО постепенно задвижва заложения в героя стремеж към власт и желание за подчинение на света.
Пръстенът надарява собственика със съразмерима с неговите способности за Зло власт. Например Смиигъл – Ам-Гъл е надарен с “малко всевластие: точно такова, каквото му е по мярка” – той се превръща в отвратително, жалко същество, достойно само за презрение и в същото време – състрадание. Деветте пръстена превръщат хората в назгули. Бившите царе и пълководци, заразени с честолюбие и жажда за власт стават роби на пръстена. Тук се проявява амбивалентната същност на понятието ВЛАСТ: тя включва в себе си и стремежът да управляваш както и да се подчиняваш. Даже истарите – вълшебници, изпратени от Аман за да се борят със Саурон, се податливи на Злото: Гандалф Сивия се бои от пръстена, Саруман попада под влиянието му. Владетелката Галандриел минава пред изпитанието на пръстена и се отказва от неговата могъща сила.
Т.е. ПРЪСТЕНЪТ привежда в движение заложения в човека потенциал, започва се вътрешна борба в душата на героя, и именно тази борба става сюжетообразуваща като отражение на общите сражения на равнището на света на Средната земя.
Толкин преосмисля понятието за герой: великата мисия по унищожаването на пръстена той възлага на малките и беззащитни хобити.
Той открива великата мъдрост на живота: “Слабите неведнъж са променяли света, мъжествено и честно изпълнявайки своя дълг дори тогава, когато на силните не са им стигали силите”. Фродо изпълнява заръката на Галандриел “помни – ти си пазител а не властелин”. Изразът “носи бремето на властта” придобива при Толкин съвсем реално въплъщение: Фродо носи пръстена на врата си и той го смачква с тежестта си. Той разбира, че ПРЪСТЕНЪТ не е сила а бреме и той трябва да го унищожи. Той издържа много по-страшно изпитание от битка с дракон, той преодолява Злото в самия себе си. Отказвайки се от правото да използва силата на пръстена, той продължава да носи отговорността за него.
Горният анализ на символиката на ПРЪСТЕНА в произведенията на Дж.Р.Р. Толкин, разкрива специфичните черти на един универсален митологичен образ от вълшебните приказки: 1) многозначност, 2) многослойност, 3) способност да се модифицира и достроява, 4) амбивалентност, 5)спектралност, 6)синтетичност, 7) способност да материализира идеи, 8) философско –естетическа съдържателност. Всичко това може да се определи чрез единното понятие УНИВЕРСАЛНОСТ, която се проявява като особеност на художественото творчество на Дж.Р.Р.Толкин, на всички равнища: от културния до езиковия синтез.
ЛИТЕРАТУРА
1. Дж.Родари. Грамматика фантазии. М., 1978. С. 16.
2. Дж.Р.Р.Толкин. Лист работы Мелкина и другие волшебные сказки. М., 1991. С. 288.
3. Там же. С. 279.
4. Лосев А.Ф. Философия имени. М., 1990. С. 19.
5. Ирландские легенды и сказки. М., 1990. С. 17.
6.Ирландские легенды и сказки. М., 1990. С. 17.
7. Ирландские легенды и сказки. М., 1990. С. 17.
8. См.пример анализа видоизменения образа ДРАКОНА в ст. "Своеобразие поэтики Дж.Р.Р.Толкьена" о символике ДЕРЕВА в ст. "Универсальность мифологического образа Дк.Р.Р.Толкьена" (деп. в ИНИОН РАН, 1993 г. в сб. "Проблемы поэтики в зарубежной литературе".)
9. Афанасьев А.Н. Живая вода и вещее слово. М., 1988. С. 195.
10. Там же. С. 195.
11. Толкиен Дя.Р.Р. Хранители.-М., 1991. С.30.
12. Мир Толкина. Справочник.-М., 1992.
13. Лиштанберже А. Р.Вагнер как поэт и мыслитель. Пер.В. Соловьена. 1905.
14. Афанасьев, цит. соч. С. 387.
15. Caга о Велсунгах.-М., 1934. С. 141.
16. Толкиен Дж.Р.Р. Хранители. С. 451.
17. Там же. С. 333.
18. Там же. С. 451.
няма
|
Логиката на приказния образ
