Здравейте и благодаря за мненията!

Под "календарна седмица" имах предвид следващия период от понеделник до неделя. Това не е много важно; същественото е, че този период е краен.

Не написах какво всъщност “се търси” в задачката, защото ми се струваше очевидно, но май все пак ще е добре да го напиша. Търси се обяснение на следния парадокс: затворникът стига по (привидно) логичен път до извода, че не е възможно да настъпи следното събитие: той да бъде екзекутиран при условията, посочени в присъдата, а именно:
1) това да стане преди определен краен срок (няма значение всъщност колко дълъг, 2 дни или 2 години);
2) той да не знае предварително в кой ден ще стане това.
Въпреки това настъпва точно такова събитие!

В отговора си T®lGGE® посочва грешка в разсъжденията на затворника, позовавайки се на значението на думата “зная” като абсолютна сигурност. T®lGGE® казва, че всъщност в събота затворникът не може да бъде сигурен, дали екзекуцията ще е в събота или в неделя. Това не ми се вижда достатъчно убедително. Та нали и в неделя той не може да бъде абсолютно сигурен? Очевидно “знаенето” почива на вяра в изпълнимостта на условията на присъдата. Иначе казано, парадоксът е такъв: ако приемем, че присъдата е изпълнима, оттук логически следва, че тя е неизпълнима, което означава, че допускането е невярно. Въпреки това тя е реално изпълнима! Следователно, самият логически извод, че “тя е неизпълнима”, е грешен, но къде?

Според мен, решението е някъде в неявното влагане на различен смисъл в думата “зная” в условие 2) на присъдата и при разсъжденията на затворника. Вие какво мислите?